В последните седмици сметката на касата в хранителния магазин те оставя със зяпнала уста и празно портмоне. Потребителската кошница, която обединява 27 основни хранителни продукти, плодове и зеленчуци, нужни за едно семейство, отбелязва пореден ръст. Ако в началото на ноември миналата година сме си купували кило захар, кило брашно, кило олио, кило месо… за 74 лева, днес за същото харчим над 80 лева, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. До 10% ръст в цените на храните до края на годината, прогнозират експерти.
Един от задължителните елементи на трапезата е хлябът. От левче доскоро, днес на рафта цената му е скочила с 15-20 стотинки, или 20 на сто, коментира инж. Рейхан Демиров, управител на „Валети“ ООД, производител на хляб „Прогрес“.
За да достигнат филиите до масата ни, пшеницата се преработва в брашно, преминава през производствен процес и се доставя до хранителните вериги. Тези фактори са като скачени съдове – повишаването на цената само на един от тях води до ефекта на доминото. Настоящият проблем, пред който са изправени производителите, е едновременният висок скок в цените на всеки един от компонентите по веригата. Това не е първият ръст, но стойността му за минали периоди е минимална и на порции.
„От август суровините са поскъпнали с 30-40 на сто – брашно, ток, вода, а от началото на годината газта отбелязва близо 300-процентен ръст“, обяснява инж. Демиров, който за 15 години никога не е преживявал подобна криза. Резерв в бюджета липсва, принудени са да трупат задължения и да работят на загуба. Към песимистичната ситуация се прибавя и намаляващото потребление – хората вече се лишават дори от насъщния и си купуват само един вместо два хляба.
За да се справят с шоковото увеличение на разходите, прибягват до увеличение на крайната цена за потребителите, която, ако се наложи, може да достигне дори 1.30 – 1.40 лева. Решението обаче е до време – не можеш да продаваш хляба за 2 лева, успокоява управителят.
Оцеляването в подобни условия е трудно, дори големите играчи, които винаги издържат на пазарния натиск, сега са притеснени за несигурното бъдеще. Цените са зависими от световните борси, променят се почасово, прогнозирането става невъзможно дори за седмица напред.
С 10 стотинки е поскъпнал един килограм бяло брашно през октомври, информираха от „Млин-97“ АД. Това е първото повишение от началото на годината. „Цените на пшеницата са прекалено високи, обяснява изпълнителният директор на разградската фирма Адриан Шишманов, увеличението е в порядъка на 100 лева за тон, токът е нараснал с около 200 процента. Ценовата буря се формира и от по-скъпите горива“.
„Пагубно се отразява скокът на цените“, лаконично потвърждава и производителят на хляб Никола Лазаров.
Потърпевши от икономическите трусове са и земеделците, които стоят в началото на пътя на житената питка. Като борсова стока, зърнените култури се влияят от световните пазари и себестойността на следващото производство ще се увеличи. Дългосрочната прогноза на Института по аграрна икономика за производството на пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед показва бъдещо нарастване на средните им цени с 15- 20 процента от реализираните в периода 2016-2020 г. Което означава, че хлябът не се очаква да стане много по-евтин. В същото време, приходите от продажбата на зърното не са достатъчни за покриване на разходите, информира председателят на управителния съвет на Сдружението на зърнопроизводителите в Лудогорието Мариела Йорданова и директор на земеделската фирма „Сортови семена“. От 350 лева за тон миналата година, сега пшеницата се продава за 500 лева. Слънчогледът се търгува с 300 лева по-скъпо в сравнение с миналата година, което означава по-скъпо олио, а скокът на цената на фуража води до по-високата цена на месото. Цените на рентите пък са много над пазарните нива, допълва Йорданова и заключава: „Не ни чакат добри времена…“
Десислава СТЕФАНОВА
