Гарата на Русе е огромна и е достолепен паметник за сбор на хора по различни поводи и срещи. Оттам тръгва и автобусът със сборната група на екскурзия в Румъния. Петдесетместният модерен автобус е пълен догоре със софиянци, двойка русенци, двойка разградчани и две исперихчанки. Времето бе хубаво, августовско. Настаниха се удобно и потеглиха към Дунав мост. Тази Румъния е толкова непозната и изненадваща с простори, планини, големи градове и всякакви различия от българските. Само кукурузените ниви са същите. Но мамалигата там е божествена. И цуйката става донякъде. Е, не е като българската сливовица или гроздовка, но се пие.
Екскурзиантите минаха по Моста на дружбата, над тихия бял Дунав, после край Гюргево, Букурещ. У някои от пътниците с по-сантиментални души и възрожденски чувства се събуди умиление за родна история. Поредната българска група пътуваше нататък към Карпатите. Всеки се бе унесъл от монотонността на инерцията, оставайки сам с мислите, чувствата и малките си или големи мечти и проекти.
Автобусът бе пълен със средностатистически хора от България, на средна възраст и малко по-големи. Там бе и Моньо Нешев. Роден в Разград, цял живот работил в завода за антибиотици, сега пенсионер втора категория. Най-голямата му страст бе футболът. Запалянко до мозъка на костите си. Женен щастливо за Цветанка. Тя също изкара доста години на смени в завода, но накрая реши да поработи нещо друго. Вреди се като домакин на основно училище. Имаше приятелки, с които се срещаха веднъж седмично в събота сутрин на кафе. Те й споделиха, че техни познати ходили на екскурзия в Румъния и останали доволни. От Русе тръгвал автобусът, било много евтино. На младини Моньо бе доста буен, но на тези шейсет и кусур години стана доста послушен. Една ранна утрин към края на август Цветанка му заяви:
– Моньо, стягай се, че ще ходим другата седмица на екскурзия в Румъния.
– Само да няма мач през тези дни – си каза наум запалянкото.
Така се случи, че екскурзията съвпадна в един четвъртък с мач на „Лудогорец“ с гостуващ емблематичен столичен отбор. Фенът на „орлите“ го преживя доста тежко, но не можеше да откаже на жена си и заминаха заедно в Румъния. Маршрутът беше главно из Трансилвания. От Букурещ се отправиха към Бран и Брашов. После в Сибиу и на другия ден в Сигишоара. След преспиване в интересния трансилвански град, автобусът с пътниците се отправи към курорта Предеала, намиращ се горе в планината. На влизане в града имаше надписи и пътни знаци, предупреждаващи за срещи с мечки. Големи табла с текстове обясняваха как да постъпят гостите на града, ако срещнат мечка. Чак да не повярва човек. Представителите на екскурзионната група коментираха тази информация, всеки по различен начин. Едни споделяха, че това е атракция, измислена от местните власти, за да привличат туристи. Други се шегуваха, че ако срещнат мечка, ще я накарат да ги натъпче по кръста и гърба за здраве. Мнозина се смееха и обясняваха, че ще е чудесно да си направят селфи с някой мечо или мецана. Пенсиониран счетоводител обясняваше, че мечки може и да няма, но сувенири мечета – сто процента. Така че всеки ще е удовлетворен.
На Моньо Нешев обаче въобще не му бе до шегички. Мислеше за мача на „Лудогорец“ като домакин тази вечер с вечния противник ЦСКА. Навремето като малък Моньо беше заклет левскар, но сега бе завладян от местен патриотизъм и затова стана непоколебим фен на родния „Лудогорец“. Имаше общност, с която се събираше всяка седмица. Това осмисляше пенсионните му години и свободно време.
– Ще бием, как няма да бием на местен терен!… – си мислеше разградчанинът. – Ще ги подкрепям оттук със сърцето си и любовта си. Ще им разкажем играта на гостите.
Хотелът бе накрая на курорта почти до гората. Тъй като две групи: поляци и евреи, бяха дошли по-рано, ресторантът вътре и лятната градина навън бяха препълнени догоре. Нямаше свободни места. Българската група реши да отскочи през две пресечки отсреща в друго заведение, препоръчано от рецепцията от администратор, знаещ български език. Гостите се настаниха по масите на заведението и се групираха по интереси, тъй като се бяха запознали вече. Наоколо се стъмни бавно и засия от отражение на уличните лампи в мека зеленина и мирис на борове. Времето бе приятно и създаваше готовност за отдих и развлечения. Малко преди полунощ групата реши да се прибира. Някои се бяха начерпили, други се шегуваха, трети пееха песни. Нешев се бе обадил по мобилния телефон на познат в Разград и с голямо удоволствие разбра, че любимият „Лудогорец“ е победил. Душата му ликуваше вътрешно и трептеше като тихия полунощен, ароматен, планински ветрец.
Всичко беше наред. Групата се прибираше компактно и замаяно с веселие, шеги и остроумни изречения, подхвърляни от зевзеците и многознайковците. Изведнъж нещо притъмня срещу тях на петнадесетина метра. Току зад ъгъла на хотела, откъм казаните за боклук се появи фигура, приличаща на изправена огромна мечка. С едната си лапа държеше черен найлонов чувал, а с другата тъпчеше нещо в устата си. Животното също се изненада. Пусна торбата с отпадъци и тръгна към тълпата, ръмжейки. Замаяните от алкохола и безгрижното веселие гости се стъписаха и замръзнаха на място. Мечката приближаваше, размахвайки едната си лапа застрашително.
Изведнъж от средата на групата се отдели мъжка фигура и тръгна към животното. На три метра от него се разкрещя:
– Лудогорееееец…, само Лудогорееецц!… Победааааа!……
Изумените свидетели на това дръзко противопоставяне онемяха и с изненада разбраха, че това е Моньо Нешев от Разград.
Мечката също се спря. Постоя така около минута права, олюлявяйки се, и накрая избълва от мечешкото си гърло нещо като:
– Мооциии…. Мооцииии…
После тупна няколко пъти с лапите по гърдите си, наведе се и замята глава наляво-надясно. Обърна се, изправи се и тръгна с гръб към зяпналите хора. Преди да завие зад ъгъла на хотела, се наведе, грабна черната торба с отпадъци и се изгуби нагоре между боровете.
Тълпата започна да ръкопляска. Моньо Нешев бе паднал на колене и плачеше. След като се окопитиха, хората го хванаха под мишниците. Вдигнаха го и започнаха да го успокояват. После му благодаряха, че ги е спасил. Но разградчанинът не се възстанови доста време. Трябваха му поне десет минути, за да спре да заеква. Беше загубил даже гласа си. Говореше насила и дрезгаво. Жена му се притесни и паникьоса. След като влязоха в двора на лятната градина на ресторанта в хотела, в който бяха настанени, превъзбудените екскурзианти от България поседнаха на празните маси. Хората си бяха отишли, минаваше полунощ. Появи се човек от вътрешността на заведението и попита искат ли нещо. Да, разбира се. Искаха нещо силно, за да осмислят какво се беше случило. До него момент никой не би предположил, че може да срещне истинска жива мечка. Разпалените гости на хотела коментираха оживено и сочеха с пръст Моньо. Той се опитваше да им каже нещо. Накрая един от групата, бивш софийски началник, викна строго:
– Я, внимание! Всички да млъкнат и да слушат! – и затрака с камъче по чашата си като звънка камбанка.
Хората се умълчаха и укротиха.
– Давам думата на нашия герой Моньо Нешев. Заповядайте, г-н Нешев!
Моньо си отвори устата и се получи нещо като дрезгаво стържене на влакови колесари по ръждясали релси. От гърлото му излезе нещо такова:
– Моциии, Моцииии, Лудогорееец!…
– Какво е това? – попитаха неинформираните софиянци.
Тогава на Моньо Нешев, заклетия фен на „Лудогорец“, му се възвърнаха силите. Изправи се и обясни със силен и ясен глас:
– Мечката ревеше името на Моци. Но кой е Моци, няма как да ви обясня сега. Той е легенда. Тя се роди в паметната, да, да, точно на днешната дата 27 август, през 2014 година. Той е ядреното гориво за футболистите и иконата на феновете. Мечката ревеше „Моооцииии“. Разбирате ли бе, хора!?
Мина време, екскурзиантите се бяха върнали от невероятния тур по Трансилвания. Една вечер Цветанка попита Моньо:
– Абе, мъжо, откъде тази мечка ще знае името на Моци?
– Нали е румънска мечка, а Моци румънец. Навярно е стояла в тъмното и е гледала отдалече знаменития футболен мач на големия екран там в курорта в двора на лятната градина на ресторанта на 27 август през 2014 година. Тогава всички знаеха за Моци. Ама ти като не се интересуваш от моите мачове, няма как да ти обясня това…
