
„Аз съм един от първите спортни деятели на футбола в община Кубрат и доайен в Разградска област“. С тези думи ме посреща вече 80-годишният Ремзи Касимов, когото намирам иначе в добро здраве и с хубава широка усмивка на лицето. Сядаме на сянка под жаркото слънце с по чаша сладолед в ръка и се заговаряме на дълго и широко.
Роденият на 16 август 1941 година бай Ремзи, когото обаче всички наричат Кмета, е роден в кубратското село Точилари, за което е давал сърцето си цял живот. С верни приятели бистри ежедневно политиката в местно клубно кафене в Кубрат и върло хвали успехите на българския футболен шампион „Лудогорец“, на когото от години е истински и верен фен.
Вече близо осем десетилетия бай Ремзи живее с футболната си страст и разказва за тежките, но и славни години през, които е бил играч, рефер, че и треньор. Започва да рита парцалено, в последствие и кожено кълбо, в с. Задруга още преди казармата, а през 1964 година съумява с местни младежи да сформира първата футболна команда и в родното Точилари, която за радост на всички се оказва успешна.
Селският отбор показва отлични резултати и на моменти си съперничи с тогавашните регионални грандове от Разград, Кубрат, Исперих, Лозница, Глоджево, Брестовене и други. Отборът побеждава наред и умело се класира на второ във футболната лига място за Купата на Съветската армия /тогавашен престижен футболен турнир на Североизточна България/ и остава като един от най-добрите отбори в областта на вече отминалия XX-ти век.
Спомените отпреди 57 години, когато е основан отборът на Точилари, натъжават иначе сърцатия фен на футбола. Въпреки заседналата буца носталгия в гърлото му обаче, той намира сили и продължава да разказва с увереност за живота си.
Споделя, че не е усетил кога са се изнизали толкова години, въпреки че вече побелелите му коси говореха за друго. Пита се и защо славните времена за футбола в Кубратско са си отишли. Въпрос, по който размишляват и се горещят всички присъстващи. Ремзи Касимов е основоположник и един от учредителите на местния фен клуб на разградския „Лудогорец“ в град Кубрат – хвалят го приятели. Мечтае клубът да се развива, както и футболът в общинския център и, разбира се, в родното Точилари, чиито отбор все още намира сили да се държи достойно на футболния стадион.
Пожелава на „орлите“ в Разград да печелят битките на терена една след друга и все така да славят България и Делиормана. Пожелава си пандемията да си иде час по-скоро, но трезво и осъзнато споделя, че с нея шега не бива. За се бе си, а и за своите деца и близки, пожелава най-вече здраве. Рождената си годишнина Кмета ще отбележи в компанията на близки и приятели.
„Дали е време за равносметка? Не знам, но мисля, че съм дал и посветил много от годините си за хората от Точилари и Кубрат, както и за хората от Лудогорието. Помагал съм с каквото мога. Свикнал съм с повратностите на времето пък и вярвам, че за всеки влак си има пътници. Рано или късно и тук ще се възроди качествения и красив футбол“, убеден е рожденикът, с когото се разделям с ръкостискане и приятелска прегръдка.
Радослав СТОЙКОВ




