Излезе от печат „Генерали и офицери от Разград и Разградския край /1879-1944/. Това е поредната книга с регионална тематика на проф. д.п.н. Пламен Радев – университетски преподавател, разградчанин, който от години живее и работи в Пловдив и не само че никога не е прекъсвал връзката с родния край, но е един от най-ревностните и последователни изследователи на историческото му минало. Автор е и в „Екип 7“, а някои от статиите за известни някога разградски офицери са излизали вече на страниците на регионалното издание.
Книгата съдържа сведения за генерали и офицери, родом от Разград и района, както и за военни чинове, които са служили в гарнизона, а после кариерата им се е развила другаде.
Сведенията, които ни представя авторът, дават добра представа за повечето военни от по-висок ранг от района от Освобождението до 1944 година. През този период в района са произведени 148 офицери, като в книгата са представени военни, за които досега са намерени данни и които са с по-изявени позиции във военната служба. Изследователят е систематизирал известните досега сведения и продължава да работи по темата.
По-обхватно са представени още в самото начало на изложението четиримата висши военни, родом от Разградско – генерал-лейтенант Христо Попов /1859-1941, с. Голям извор/, генерал-майор Георги Сапов /1873-1943, Разград/, генерал-лейтенант Христо Стойков /роден през 1897 г. в с. Каменар/ и генерал-лейтенант Райчо Славков /1898-1953, с. Хърсово/.
Сведенията за тези четирима генерали са изключително любопитни, а и малко известни, защото имената им допреди няколко десетилетия бяха сред заличените по политически причини от военната ни история. Генерал Сапов, които произхожда от богат и виден навремето разградски род, например е бил и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Георги Кьосеиванов. Още по-интересна, но и трагична, е съдбата на генерал Райчо Славков. Генералът, който е автор на много учебници по военно дело, е сред висшите военни, които подкрепят деветосептемврийския преврат, дори на 9 септември 1944 година участва в делегацията при маршал Толбухин, постигнала споразумение да няма военни действия. Взема активно участие след включването на България във войната Германия като командващ Трета българска армия от 20 декември 1944 г. до 20 юли 1945 година, когато преминава в запаса. За „благодарност“, през 1953 година е обвинен от комунистическата власт за мнимо участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян.
Подробни данни има и за други офицери – къде повече, къде по-малко известни, които са родом от региона. Такива са полковник Димитър Обрешков от Благоево; полковник Руси Радков от Осенец /виден строител на българската войска, за него сме писали повече през годините/; полковник Стефан Вълчев от Разград, полковник Иван Върбанов от Разград – високообразован и ерудиран военен юрист, убит през 1925 година при атентата в катедралата „Свети Крал“ /днес Света Неделя/; полковник Руси Лудогорев от Разград, който е началник на нашия военен флот през Балканската война, когато торпедоносецът „Дръзки“ поразява турския крайцер „Хамидие“…
В книгата има данни и за много други славни наши офицери, оставили диря в българското военно дело, чиито имена бяха забравени – майор Руси Радков – спасителят на Балчик от руските бомбардировки през Първата световна война; легендарния капитан, Христо Бърдаров, загинал за българската национална кауза и свободата на Македония; подпоручик Петър Кочев, геройски загинал в Сръбско-българската война и др.
Определено авторът е сполучил с включването в сборника не само на военни, които са родени в района, а и на такива, които са свързани с града – например командири на 19-ти пехотен полк или на други военни части, дислоцирани в Разград през годините. Някои от тях всъщност след службата си в Разград стават генерали и заемат висши командни длъжности. Такива са например генерал-лейтенант Никола Генев, генерал-майор Христо Паков, генерал-майор Вълко Василев, генерал Асен Николов, генерал-майор Марин Куцаров, генерал-майор Иван Шишков и др. Например командир на разположения в края на 19-ти началото на 20-ти век в Разград Добруджански полк е бил офицерът Георги Тодоров, един от най-прославените и издигнати военни в нашата армейска история, брат на акад. Александър Теодоров Балан и един от малцината българи, които достигат до най-висшето звание във войската преди 1944 година – „генерал от пехотата“. С това звание в историята на нашата армия се титулуват по право царете Фердинанд и Борис III, а са удостоени само 18 български генерали, като четвърти по ред е военният от Разград.
За много още офицери и генерали с „разградска връзка“ може да се прочете в книгата. Самият автор изтъква в предговора, че изследването е само по налични досега данни, но продължава събирането на нови и непознати факти по темата. Вероятно някои от бележките ще бъдат допълнени и ще стигнат до аудиторията като статии в „Екип 7“. Книгата все още не е по книжарницата, но изкушените от тематиката читатели могат да я открият в Регионалната библиотека.




