Тайбе Юсеин спечели бронзов медал по борба от олимпийските игри в Токио 2020. Боркинята от Мъдрево се представи изключително силно и спечели срещу рускинята Любов Овчарова в мача за третото място в категория до 62 килограма. В мача за бронза тя имаше нужда от едва 56 секунди, за да постигне технически туш срещу рускинята Любов Овчарова.
„Много съм щастлива. Все още не мога да осъзная какво съм постигнала. Наставленията ми бяха да наказвам всяка грешка на съперничката си, защото не знаех дали ще се стигне до други. Направих всичко, което успях до момента /в Токио/. Да съм жива и здрава и каквото е писано, това ще стане /по пътя към Париж 2024/“, каза Юсеин след срещата.
Треньорът на женския отбор Петър Касабов заяви, че се гордее с Юсеин заради изпитанията през годините. „Мисля, че всичко си заслужава, когато стигнеш до тази усмивка. Пожелавам ѝ да продължава да се труди. Също и на останалите момичета – на всеки ще му дойде времето“, заяви Касабов.
Турнирът започна отлично за Тайбе, като тя първо победи с 4:1 Лаис Нунеш от Бразилия, а след това за по-малко от минута спечели с технически туш срещу Болортуя Хурелхуу от Монголия. Впоследствие Юсеин отстъпи в полуфинала срещу японката Юкико Касай.
Юсеин имаше изключителни проблеми в подготовката си за участие на Олимпийските игри в Токио, след като през септември 2020-а скъса кръстни връзки на коляното и се възстановяваше близо 9 месеца. Тя се включи само в два подготвителни турнира преди заминаването в японската столица, но въпреки това зарадва всички български почитатели на борбата и на спорта с дългоочакван медал.
Тайбе Юсеин е родена в кубратското село Мъдрево през 1991 година. Като състезателка е откритие на заслужилия треньор Мустафа Кесман, който продължава да работи за борбата в района.
Вече 15 години Тайбе се състезава успешно в този спорт. През този период от европейски и световни първенства в различните възрастови групи тя има 22 медала, като беше двукратна европейска и световна шампионка. Европейските титли на Тайбе бяха извоювани през 2018 и 2019 г., а световните – през 2011 /при девойките/ и 2018 г.
С отличието на Тайбе от Токио, медалите за борбата в Лудогорието от Олимпиади станаха девет и са извоювани от 1956 година насам. Олимпийски шампиони са роденият в Езерче Димитър Добрев /Рим, 1960/ и Хасан Исаев /Монреал, 1976/. Сребърни олимпийски медалисти са Хюсеин Мехмедов /Мелбърн, 1956/, Лютфи Ахмедов /Токио, 1964/, Димитър Добрев /Мелбърн, 1956/ и Осман Дуралиев, който е с два сребърни медала /Мексико, 1968; Мюнхен, 1972/. Бронзов олимпийски медалист е Нермедин Селимов /Москва, 1980/.
Село Мъдрево вече е в готовност за грандиозно посрещане, както и град Кубрат, съобщиха от общинската администрация още в сряда. Първи поздравления за величавата победа бяха отправени от кмета на Кубрат Алкин Неби, кмета на родното Мъдрево Салим Мустафа и Мустафа Кесман – пръв треньор и откривател на боркинята от Лудогорието.
От бадминтона до борбата – пътят на момичето от Мъдрево
През 2018 година в Мъдрево организираха голямо тържество в чест на Тайбе Юсеин, след като тя спечели световната титла при жените в категория 62 килограма. Мъжът с бялата дреха до Тайбе е първият й треньор Мустафа Кесман, който я откри и вкара в пътя към голямата борба.
Още тогава пред „Екип 7“ Тайбе изрази увереност, че ще се представи успешно на Игрите в Токио след две години /всъщност станаха три, след отлагането на Олимпиадата заради пандемията от коронавирус: „За мен е чест да съм в родното си село и да споделя тази моя победа с близки и приятели. Щастлива съм, надявам се след две години да имаме още един такъв повод да се срещнем отново. Но съм горда, че постигнах успех и за Мъдрево, защото в момента цяла България знае къде се намира Мъдрево и кой е световният шампион от Мъдрево!
Тогава тя разказа и за първите си стъпки в спорта – започнала с бадминтон в Разград, но се наложило да се преориентира към борбата: „Бях в първи клас, когато споделих с родителите ми, че искам да спортувам. Тогава учех и живеех в Разград и те ме записаха в курс по бадминтон. После баща ми замина да работи в чужбина и ние с мама и брат ми се прибрахме на село. Освен борба нямаше друг спорт в Мъдрево и така започнах да тренирам наравно с момчетата. После започнаха и първите ми участия на тепиха по разни селски борби и нещата продължиха в правилната посока“…
Снимка: архив „Екип 7“
