Районният съд в Разград уважи частично иск, заведен срещу Община Разград от потребител на Дневния център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“.
В гражданско дело Дочка Станчева поискала магистратите да признаят за установено, че спрямо нея Общината е извършила акт на дискриминация по признак увреждане, като в периода 1 януари 2013 до 8 март 2021 година е поддържала недостъпна архитектурна среда в ДЦПЛУ „Подай ръка“, разположен на втория етаж на малкото крило на бившата стоматологична поликлиника. Жената претендирала още Община Разград да бъде осъдена да преустанови нарушението и да се въздържа и в бъдеще от по-нататъшни такива. Поискала 7000 лева обезщетение с лихвите за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от изкачване и слизане по стълби, неудобства и притеснения от невъзможност за самостоятелно обслужване в центъра, включително ползване на тоалетни и мивки, социална изолация, препятстване за предвижване и интегриране в социална среда, емоционални травми, свързани със загуба на самочувствие, чувство на физическа и емоционална малоценност, стрес, страх, чувство, че е човек „втора ръка“, причинени в периода 8 март 2016 – 8 март 2021 г. Посочила, че е трудно подвижна и с глухота, освидетелствана от ТЕЛК. В дневния център се придвижвала с помощта на подлакътни канадки, а извън него с инвалидна количка и асистент. Достъпът до втория етаж се осъществявал само по стръмни стълби. Нито входът, нито помещения, врати, тоалетна, мивки, ключове за електричество и други средства, били пригодени за достъп за лица с увреждания.
След като се е запознал с материалите по делото, съдът е намерил по-голямата част от претенциите за основателни. В решението си магистратите посочват, че според Закона за хора с увреждания собствениците на елементи на достъпна среда, сгради и съоръжения са длъжни да планират мерки, финансови средства и срокове за привеждането им в съответствие с действащата нормативна уредба. Изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до публични места пък, се смята за дискриминация. В случая е установено, че Дочка се придвижвала с помощта на канадки, а навън с количка и асистент. Според вещото лице площадката пред входната врата на зданието е с по-малка ширина от предвидената, а настилките са от мозайка, ламинат и плочки и не отговарят на условието да са устойчиви и нехлъзгави. В сградата няма асансьор или подемна платформа, достъпът до втория етаж е само стръмни стълби, а металните парапети от двете им страни са с по-малка дължина от минимално изискуемата. Преди началото и след края на рампите на входа пък липсват тактилни ивици.
Липсата на предприети от ответника действия по отстраняване на тези ограничения, безспорно са поставили Дочка Станчева в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на които е осигурен достъп при същите условия, е счел съдът. Предвид установената дискриминация Общината следва да преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия по изграждане на достъпна среда по смисъла на действащата нормативна уредба, посочват магистратите в решението си. Те са отхвърлили иска в частта, в която се иска Общината да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, тъй като са приели, че формулировката е обща
Частично е уважена и паричната претенция.
„По третия иск при определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид продължителния период на деянието, изразяващо се в бездействие от страна на ответника, за което Дочка Станчева е сигнализирала с подадено възражение още на 11.08.2016 г., а именно за нуждата от изграждане на асансьор за хора с увреждания. Естествено е да се предположи, че ще бъде огорчена от недостъпната за нея среда, както и че ще бъде унижение и ще изпита страдания от затруднеността да се придвижва към и в институцията“, се казва в решението. Като са съобразили обичайните за този вид случаи болки и страдания от качването на стълби, негативните емоции, жизнения стандарт като база за паричния еквивалент на причинената вреда, нейния невисок интензитет, както и желанието на Станчева да посещава институцията, където явно е получавала грижи и съдействие, магистратите са приели че обезщетение от 3000 лева е достатъчно. В останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Тъй като в хода на делото ищцата е починала, за страни в процеса като нейни наследници са били конституирани Румяна и Георги Милкови. Дъщерята обаче се отказала от наследството и спрямо нея производството е прекратено. Така Общината ще трябва да плати присъдената сума на сина й Георги Милков.
С решението местната управа е осъдена да преустанови нарушението, изразяващо се в неосигуряване достъпна среда на хора с увреждания в центъра, както и да плати по сметка на Районния съд 420 лв., а на Милков – 672 лева за разноски по делото. Той самият също трябва да преведе на Общината 57 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжния съд в Разград.
