Учители от Дулово обикалят улиците в исперихското село Тодорово, за да записват ученици към школо в своята област. За проблема, който продължава през цялата изминала учебна година, сигнализира директорката на ОУ „Васил Левски“ в Тодорово Севда Енвер.
В лудогорското учебно заведение се обучават малчугани още от Печеница и Делчево, защото там училище няма.
По смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, като средищно училище, то осигурява безплатен транспорт на своите възпитаници от и до населените места, където живеят. От септември миналата година обаче в Тодорово се появява втори училищен автобус – и то със силистренски регистрационен номер. От разговори с родители на ученици и жители на селото, Севда Енвер разбира, че превозното средство е собственост на СУ „Христо Ботев“ в село Паисиево, Дуловско. В надпревара за повече ученици, респективно за по-тлъст бюджет, започват да возят и трима от най-малките свои възпитаници от дома им в Тодорово до силистренското школо. Формално, законово нарушение няма, защото за целта не се използват средства от държавния бюджет, а частно финансиране – макар да нямат право да използват училищното автобусче, разяснява началникът на Регионалното управление на образованието Ангел Петков. Такива са и мотивите на колежката му от Силистра Габриела Миткова в отговор на подадения сигнал от Енвер.
Което пък повдига основния въпрос – толкова ли няма ученици в Силистренско, че директори се принуждават да „крадат“ ученици от учебно заведение, което едва се отърва от затваряне преди 4 години. Тогава Общинският съвет в Исперих даде съгласие за закриването на ОУ „Васил Левски“ заради драстичния спад на броя на учащите. Днес там се обучават 40 деца в 6 слети паралелки от 1 до 7 клас.
Какво ли отчаяние трябва да е обзело съседното до Тодорово село Паисиево, за да прибегнат до най-различни схеми, за да привлекат децата в класните си стаи… Включително на ученици са раздавани и финансови стимули, разказва Енвер. Чуждите учители разпространявали лъжливи слухове сред местните, че училището в Тодорово е закрито. Родителите пък предпочитали да преместят детето си, защото техен роднина работи в силистренското училище или самите те са го завършили, а и там няма слети паралелки.
Явно от СУ „Хр. Ботев“ са притиснати в ъгъла, защото и то, като средищно, отговаря за учениците в още 3 силистренски села. Зачислените им възпитаници обаче се местят към други училища, а от Паисиево очевидно търсят как да запълнят дупките с деца от Тодорово.
„Кражбата“ на ученици не е нова мода – само че досега е била само в рамките на общината, коментира директорката в Тодорово, обезпокоена, че отново може да се повдигне въпросът със закриването на школото, ако отливът на ученици продължи. За да предотврати трагичния финал, е решена през септември да подаде сигнал и до Образователното министерство, ако дотогава от Силистренско не престанат да си присвояват техни ученици, а с това да ощетяват и делегирания им бюджет, в който всеки ученик е „левче“. А докато парите следват ученика, ще продължат да се правят компромиси с ниския успех, лошата дисциплина и дори арогантното поведение на осъзнаващите своята финансова ценност ученици. Явно и войните за тях в малките общини ще стават все по-ожесточени.
Десислава СТЕФАНОВА
