Ако зад всеки успял мъж стои по една жена, то зад всяко вдигащо адреналина приключенско състезание на „Зелена стъпка“ стоят много жени… и мъже. Не, не става въпрос за задължителния елемент – участниците, а за онези, които се трудят като пчелички, за да достигнат ентусиастите своя мечтан финал.
Вторият план на надпреварата обаче остава встрани от светкавиците. Там – настрана, но същевременно в центъра, без окуражаващите аплодисменти на публиката, но с подкрепата на нови приятелства. Върховото спортно изживяване далеч не е само за впускащите се за златния медал. Приповдигнатите емоции вдигат градуса на настроението и в разположените по трасето пунктове, където десетки доброволци в свободния си ден се превръщат в бойскаути.
Седмици преди бегачи и колоездачи да заемат стартова позиция, вече тече подготовката на маршрутите на осмото издание на Лудогорския маратон. Приятният гъдел от предстоящото расте с всеки ден, до последно се оглеждат всички детайли и ето, че дългоочакваният ден започва преди първите слънчеви лъчи. Помощ при реализацията на състезанието оказват разградчани на всякаква възраст, с най-различни професии. Най-малките помагачи, запалени по идеята – осмокласниците Ники и Християна, посрещат и изпращат състезатели на старт-финала. Сред „пчеличките“, родени през този век, са и двете приятелки Даниела и Мария. Новите запознанства и забавните моменти са причината момичетата да прекарат свободния си ден заедно по поляните вече втора поредна година. Любовта към спорта – също. Макар сега да отделят внимание на броя извървени крачки за здраве, Мария е бивша лекоатлетка, а Дани се пусна на Великденския крос през май. Младежкият им състав, разположен на 10-ия километър от неделния старт, допълни IT специалистът Деян Пейчев.
Докато жабите в близкото поточе огласят безлюдната зелена шир на метри от къщите в Миладиновци, екипът започва „строежа“ на пункта. Българите не четем инструкции, с хумор захвърля Дидо указанията за сглобяване на шатрата настрана, залавяйки се да търси кой точно прът ще послужи за основа на съоръжението. Определено си трябва късмет, ако се захващаш с подобно начинание и като че ли по поръчка – в следващия миг групата избухва в смях от „доброто знамение“ да настъпиш една от заложените животински миризливи мини.
30, 20, 10… минутите до очаквания първи състезател изтичат бързо, но работата тепърва предстои. И нека голямото рязане започне сега – масата бързо се отрупва от краставици, банани, ябълки, лимони, които Дани пробва за първи път в живота си, протеинови барчета… А в центъра – кърваво червената диня, заради която и бегачи, и колоездачи разбират, че си е струвало да преминат 10-километровия участък.
Ето го и него – първият колоездач се спуска от отсрещния баир и всички трепетно зачакват да се приближи. Състезанието вече започва! „Добро утро! Успех!“, насърчават Дани и Мария участниците, които започват да прииждат все по-често. Дамите правят впечатление с по-ограниченото си присъствие, но не и с по-слабо представяне. Минутите минават и след рехавото начало с единично преминаващи велосипедисти, в следващия миг пред пункта се събират групи от по десетима. Напрежението се покачва, „кой номер участник мина?“, се питат все по-често доброволците.
В началото са бързаците, които нито имат време да поспрат, нито още изпитват нужда от хранителни запаси или набързо „пълнят джобовете“, както се изразяват. В края са най-интересните участници, обясняват момичетата, защото са разговорливи, миналия път с тях дори се снимал учител от Русе, останал впечатлен от инициативността им.
За вода с колелото си спря и 12-годишният Георги, за когото това беше първо състезание, разказа по-опитният му баща. Сред бегачите пък имаше дори четириного, което вярно следваше своя стопанин по трасето. Не липсваха рани, ожулвания, дрехи, напоени с кал… все пак юнак без рана не може. Но дори предстоящият пореден баир пред състезателите – някои познати първенци, не уби ведростта им. Е, не и без закачливите обещания „Не, няма повече баири, ей го там финала“.
Освен незабравими спомени обаче си има и някои рискове. Все пак без фалове не може. Какво правиш, ако навигацията те изпрати до средата на черен път, а ти не познаваш околностите? А когато правилният път по трасето е напред, но… кое напред точно? Трябва да действаш на момента, да импровизираш, а какво друго остава освен да закрепиш за шатрата стрелка, измайсторена с подръчни средства. Все пак, всичко е добре, когато завършва добре, а забавните истории са солта и пипера – без тях просто не е същото.
Дали догодина Даниела и Мария отново ще поднасят лимони и диня, докато Дидо се цупи, че те обират ласкателствата? Най-вероятно, макар по време на следващото издание на Лудогорския маратон вече да са завършили абитуриентки и пред тях да стои въпросът накъде да продължат след Езиковата и Математическата.
И ако повърхността за публиката и състезателите изглежда гладка като бебешка кожа, то подводните камъни под покрива на доброволческите шатри раждат най-интересните, забавни и незабравими истории. Защото „Зелена стъпка“ е повече от спортно приключение…
Десислава СТЕФАНОВА
