Колко е странно, че почти всяко дете желае да стане лекар, щом порасне, и същевременно се страхува от лекаря, щом се разболее. И този страх, макар и в по-различни измерения, битува до последно. Това е странно, защото красотата на мечтата застава на една плоскост с грозотата на страха. Пък най-страшното е тогава, когато човек се уплаши.
Разбира се, в случая страхът от лекаря е една метафора. Истинският страх е от неизбежното, от безсилието. А от лекаря и от неговата човещина зависи дали ще успее да успокои своя пациент, или няма да успее. Изводимо от това – отношението на лекаря има ключово значение за надлежното провеждане на лечението. Неслучайно в съзнанието на пациента се запечатва преди всичко подходът на лекаря. Неслучайно в различни похвали, насочени към лекарите, най-напред ударението се поставя на хуманното отношение. Не е случайно и това, че насочените срещу лекарите жалби имат за свой предмет лошо отношение от страна на лекаря.
Не би било грешно да кажем, че в определени (конкретни) моменти страхът от лекаря е не просто метафора. Пациентът – в най-буквален смисъл – изпитва боязън, ако лекарят се отнася към него така, сякаш има трайна вражда между тях. Боязън да задава въпроси, боязън да иска съвети, боязън да каже, че има и други оплаквания. Даже в един момент пациентът се чувства виновен, че е жив.
За да не бъда разбран погрешно, изрично искам да уточня, че нямам нищо против лекарите. Опазил ме Господ! Не слагам под общ знаменател всички лекари; нито се опитвам да сложа кръст върху лекарското съсловие. Напротив – ценя високо лекарския труд. Но онзи труд, който се полага по добросъвестен и почтен начин.
Именно на такъв почтен медицински персонал попаднах в Спешното отделение и в Отделението по УНГ на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Разград. Позволявам си да отправя своите благодарности към д-р Ахмед Гечгел от Отделението по УНГ и чрез него – на целия медицински и немедицински персонал както на МБАЛ – Разград, така и на всички, които са се посветили на тази толкова близка до човека работа. Няма никакво съмнение, че нашествието на коронавируса ни съдейства да осъзнаем много по-добре стойността на лекарите.
Ако трябва да говорим истината до горчивия ѝ край, следва да кажем, че има множество нередни неща както в здравната ни система, така и във всяка друга сфера на човешкото знание или влияние. Тези нередни неща се нуждаят от корекции. Ние, гражданите, трябва да бъдем отговорни и да си зададем въпроса: „Какво правим самите ние, за да премахнем тези нередности?“. В случай че отговорът се свежда до „нищо“, значи нямаме право да критикуваме и да роптаем. Пределно ми е ясно, че един средностатистически гражданин, който не е „облечен във власт“, не може да извърши крупни промени, които да влекат след себе си положителни последици за останалите. В силите на всеки човек обаче е да изрази т.нар. гражданска позиция. Нека никога не забравяме латинската сентенция, че „някои хора все си лежали, за да не паднат“ – най-малкото, за да не изпадаме в подобни аномалии.
В логиката на тези разсъждения – коментарът ми не е личен поздрав до персонално цитирания лекар, не е и комплимент за болницата, не е и на принципа „хвалваджията за бозаджията“, а е своеобразен начин за изразяване на гражданска позиция и по-важното – опит за разпространяване на доброто и добрите практики. Защото нередностите могат да бъдат изкоренени не само чрез тяхното критикуване, но и чрез даването гласност на добрите примери и тяхното поощряване.
Човечността при лекаря трябва да бъде с „едни гърди напред“ в сравнение с всичко останало. Защото човеколюбивият лекар ще обслужи еднакво добре всеки свой пациент без значение от това, колко е изморен; без оглед на това колко е напреднал в имотното си състояние този пациент. Той ще направи всичко възможно, за да бъде от полза.
В заключение – без метафори и финтифлюшки – поднасям своите дълбоки и искрени благодарности както на д-р А. Гечгел, така на всички (подобни нему) истински лекари – тези, за които работно време няма; тези, чиито сърца туптят, за да помогнат на пациент, лишавайки себе си от едно или друго; тези, които работят, без да забравят нито миг за своята Клетва.
Те заслужават добрите думи и пожелания, защото са решили да запазят чисти и свещени живота и професията си въпреки перверзните наложености на системата.
Хасан Сезгин Хасан, с. Богданци, община Самуил
