
Всички пътища водят към…където и да е, само да е извън Разград. Тенденцията през последните години само се затвърждава и последиците са очебийни във всички сфери. Най-осезаемо липсата на млади хора се усеща в местното здравеопазване. И всички го виждат – защото колкото и добре да живееш, все един ден ти се налага да потърсиш лекарска помощ, по възможност извън Разград. Там, където същите тези кадърни и амбициозни изтичащи мозъци са се установили в търсене на удовлетворяващо развитие.

От началото на годината един млад лекар обаче завъртя колелото наобратно. Д-р Симеон Андреев се ражда в Разград преди 32 години. Интересите му го отвеждат до вратите на Математическата гимназия, но професионалната си реализация дължи на брат си Йордан – офталмолог във Варна. Приет е в Медицинския университет в столицата, въпреки че винаги е мечтал за живота в морската ни столица.
Още първокурсник, Симеон решава, че за добрия лекар студентската скамейка не е достатъчно поле за развитие. Затова едва на 19 години кандидатства като санитар в УМБАЛСМ „Пирогов“, по-късно става и доброволец. През това време, докато останалите попиват знания предимно от учебниците, той вече участва в прегледи, наблюдава операции отблизо, вижда медицината от различна, по-близка призма. В продължение на 5 години е част от спешния хирургичен екип, половин година от опита си трупа в Урологичното отделение на Пета градска болница.
Влязъл през вратите на „Пирогов“ за първи път през 2009 година, днес, 12 години по-късно, за д-р Андреев столичната болница вече е завладяваща тръпка. Той работи в единственото в страната отделение по детска урология, където го отвежда случайността. Срещаме се в единствения му свободен уикенд от месеца. Защото почивката от динамичния и натоварен график за него е рядкост. Не само заради ковид кризата, макар болницата да пое едни от най-сериозните удари в страната.
Сега д-р Андреев трудно намира време дори за най-близките си и приятелите, въпреки че смисълът на живота му са двете му деца. Работата на лекаря никога няма край, прекарвал е по коридорите на болницата и по 36 часа на ден. По празници също се случва да бъде в отделението, дори преди раждането на дъщеря си изкарва 24-часово дежурство. Телефонът му е включен 24 часа в седмицата, само през спешния кабинет преминават по 20-40 души дневно. „Болницата дава много, но и взима много. Не е за всекиго“, коментира медикът. Смисълът се губи, ако не гориш истински в професията, ако не усещаш, че е твоето. Може би заради това разградчанинът не може да се откъсне мисловно от бялата престилка повече от седмица.
Дори да не е длъжен да бъде в болницата, събота и неделя също е на работа, за да нагледа пациентите си. А разчитащите на помощта на д-р Андреев са невръстни малчугани. За малките герои медикът споделя, че са по-интуитивни, работата с тях несъмнено променя човека. Но грижата за децата изисква да спечелиш доверието им, освен това на техните родители. В сравнение с работата с възрастните е по-специфично и трудно, посочва д-р Андреев. Заедно с останалите в 10-членния лекарски екип в отделението лекуват деца с вродени заболявания. „Помня абсолютно всички по-тежки случаи, почти всички пациенти“, споделя д-р Андреев.
Специализирано отделение като това, в което практикува разградчанинът, в редица градове, включително и в големите, няма. В Разград – също. Това обаче не пречи на лекаря да предлага помощта си на местните. От скоро е част от медицински център в града. Д-р Андреев се връща вкъщи веднъж месечно, а решението взима преди време, за да бъде по-често близо до родителите и приятелите си. Преди години тръгва към столицата с нагласата, че ще се връща редовно у дома. Ако се беше насочил към хирургията, плановете му можеше и да станат факт, размишлява д-р Андреев. „Отидох в големия град, за да получа по-големи възможности, които не съм сигурен, че мога да имам тук“, споделя той. Днес обаче, вече семеен, постоянното преместване в Разград не стои на дневен ред, по-скоро заема място в далечните планове. Естеството на работата му не му позволява сега да продължи развитието си в Разград, тук не може да създаде необходимия екип, с който работи в столицата. „Медицина се прави първо с хора“, споделя вижданията си детският уролог, с ясната идея как да се квалифицират, защото специализацията не е таванът. Самият той постоянно посещава различни курсове, за да си свери часовника с последните тенденции. Заради тях посещава чужди страни, но за живот извън България никога не е мислил.
В кабинета си в лудогорския град преглежда по около 8 пациенти, насочени с конкретни проблеми по преценка от лекуващия ги лекар, което навежда столичния лекар на мисълта, че медиците тук са на ниво, защото профилактиката е най-важна. Последващата терапия обаче не може да извърши в Разград, защото е необходим екипът му в София. В лудогорския град се е връщал и два пъти като част от кампания на „Пирогов“ в областта на детското здраве. „Притеснително е, че няма урологично отделение в болницата“, смята д-р Андреев и изрично подчертава, че не се възприема като „човек, който е дошъл и е променил здравеопазването в Разград“. Повод за притеснение по отношение на качеството на здравните грижи в региона според него няма. „Ако не бях спокоен, родителите ми нямаше да са тук“, допълва медикът. Ако в областната болница се подобри материалното равнище, обяснява той, част от хората биха се върнали обратно. А в национален мащаб – нивото на здравеопазване е по-високо, отколкото смятат хората, достъпът до него е много лесен, особено в сравнение с чужбина, което по думите му не се оценява от пациентите.
Постоянство и ангажираност са ключовите качества на този, който се стреми да изгради име сред лекарската гилдията, смята д-р Симеон Андреев. Самият той все още не се възприема като изградено име в сферата си. Със сигурност обаче нуждаещите се от помощта му разградчани вече го познават. Защото пътят към изхода на Разград може да бъде и двупосочен…
Десислава СТЕФАНОВА





Най прекрасният лекар всеотдаен към децата и родителите хиляди Благодарности към него респект!
Прекрасен лекар всеотдайен кам деца и родители Бъди Благословен и респект!