Историческият кладенец край Езерче, от който, според летописци и сведения, вода е пил авторът на „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов, рухна.
С цел да се привлекат туристи и да се насочи вниманието на хората към този исторически факт, през 2006 година родолюбци реставрираха красивия бунар. До него положиха и каменна плоча, на която изписаха как на път от Разград към Русе българският революционер и помощник апостол в Априлското въстание се спира на мястото да утоли жаждата си.
За жалост грижата за тази културно-историческа забележителност бе занемарена. Лятно време геранът прилича на змиярник и не се вижда от избуялата на поляната растителност, а зимата едва удържа на тежкия сняг. След като дълго се съпротивлява на природните условия обаче, той поддаде и рухна.
Захарий Стоянов често е пътувал до крайдунавския град, където се включва в Русенския частен революционен комитет на основаната от Левски Вътрешна революционна организация. Духовното му съзряване в Русчук и благотворното му приятелство със сина на баба Тонка – революционера Никола Обретенов, са определящи за жизнения път на родолюбивия медвенец. Считащ Русе за свое второ родно място, след Освобождението Захарий Стоянов се установява за втори път в града. Там през 1882 година се жени за една от дъщерите на баба Тонка – учителката Анастасия Обретенова.
Шенол АХМЕДОВ
Много е кофти когато няма кой да ти поправи в печатното издание Езречето, но още по-кофти е когато няма кой да ти поправи в електронния формат Езречето… явно никой в тази медия не чете какво излиза на печат…