Разградчанинът Стефан Стефанов ни изпрати в сряда тази снимка и няколко реда към нея. „Джипката на областния управител е паркирана на тротоара. Покажете това безобразие, г-да журналисти, и кажете така ли трябва управниците да дават пример на обикновените граждани? Кажете какво трябва да се направи!“, призовава ни нашият читател.
Добре, ще кажем какво мислим и какво смятаме, че трябва да се направи.
Първо, струва ни се, че джипката не е на областния, а на заместника му, макар че това не е най-важното в конкретния случай.
Второ, нагледали сме на такива неща и отдавна сме разбрали, че обикновено на повечето началници – след като станат такива, – въобще не им пука какъв пример дават и как се чувстват „обикновените граждани“ като им гледат гьонсуратлъка.
Трето, мислим си, че освен към моралните щети, трябва да погледнем и към материалните – все пак за хора, а не за коли са направени тия плочници, народни /обществени/ пари са давани за тях и трябва да се пазят, щото после пак народни пари ще се изхарчат за ремонт и т.н., и т.н.
Четвърто, имаме чувството, че тоя филм ни е много познат и го гледаме от десетилетия.
Беше някъде в началото на 80-те години на миналия век, когато във вестник „Стършел“ излезе едно фейлетонче, което размърда въздуха из позаспалия Разград. Заглавието беше „Сирената на председателя“ и в него се разказваше за това как председателят /кмет по сегашному/ Цвятко Драгозов най-нахално сложил една лампа със сирена на колата си, за да си придава важност и да демонстрира власт и недосегаемост, въпреки че и тогава
имаше специален режим и това не бе позволено. Помним, че авторът на дописката бе наказан, както си му беше редът навремето, но нямаме спомен председателят след това да си е взел поука, да се е засрамил, да се е извинил и да е станал по-смирен и по-морален.
Тъй че, драги читатели, времената уж се менят, председателите уж се сменят един подир друг, но нравите им мъчно се променят. И нямаме предвид само някаква си там джипка на тротоара – и за много други неща е така, почти всеки ден ги описваме от 30 години насам в „Екип 7“.
А какво трябва да се направи ли?
Много можем да направим и както се казва, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. За разлика от онова време, сега поне имаме право на избор. Мислете преди да гласувате; първо мислете – после гласувайте. И протестирайте – не се навеждайте и не мълчете, ами протестирайте, когато „председателите“ не си вършат работата, когато резултатите им са калпави, когато виждате, че мислят повече за себе си, отколкото за гражданите, които са ги сложили на началническите постове, за да им служат. Ако трябва, и сопите хващайте, но не се свивайте! И въобще не слушайте тия, дето Ви разправят, че това било нецивилизовано. Много е цивилизовано даже, щом го правят в Гърция, Румъния, Франция, че и в Америка, и виждаме, че резултат има. Иначе няма да стане.
Ето това си мислим ние в отговор на въпросите на нашия читател. Пък ако някой градски или областен председател-управител-ръководител-началник и пр. смята, че не сме прави и мисли нещо друго, да си каже. Ще запознаем читателите, нека се знае…
„Екип 7“





Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено!!!