С прискърбие споделяме с обществеността на град Разград и на село Гороцвет, че на 18 декември почина академик Иван Радев – един от значимите изследователи на българската литература и култура от 19 и 20 век, професор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, действителен член на Българската академия на науките и пръв академик извънстоличните кръгове, автор на 40 книги и на стотици студии, статии, рецензии и обзори, учител на множество учители по българска литература и на научни работници и творци, изследовател и на духовно-просветния живот в Разград през 19 век, автор на историята на село Гороцвет, почетен доктор на Русенския университет, почетен гражданин на Велико Търново, носител на държавни и творчески отличия, интелектуалец с високо оценяван принос в българската хуманитарна наука, литература и култура.
Поклон пред паметта му!
Иван Николов Радев е роден в село Гороцвет, Разградско, на 26 февруари 1943 година. След основното образование в родното си село, той учи в Разградската гимназия. В спомените си винаги оценява високо знанието, получено от учителите в родния край. През 1968 година завършва висше образование във Великотърновския университет, по специалност „Българска филология“ и така свързва живота и професионалната си университетска кариера с Велико Търново.
Акад. Иван Радев е автор на близо 40 книги, на стотици студии, статии, рецензии, предговори, съставителства. Зад статистиката стоят всекидневен труд, всеотдайност и особено чувство за културно-просветителска мисия, насочена към съхраняване на историческата памет на българите. Ученият посвещава целия си изследователски и творчески живот на българската литература и култура, на нейните най-видни представители от епохата на Възраждането, но и от новата литература на 20 век. Той посвети редица свои изследвания на творци и интелектуалци от миналото, останали извън прожекторите на историята, писатели от „втория ред“, както ги нарече. В това усилие да се възкресят за съвременните поколения имената на забравени, но заслужили имена за българската култура и история се крият научна добросъвестност и чувство за обективния ход на историята чрез приноса на много личности, както и дълбоко етично отношение. Тук, в израз на признателност и дълг към родния край, към учителите и към храмовете на знанието несъмнено се нарежда монографията му „Никола Икономов и духовно-просветният живот в Разград през 19 век“, издадена от Регионалния исторически музей през 2009 г. Не е случайност и фактът, че първият дисертационен труд на Иван Радев е посветен на друг виден български интелектуалец, свързан също с Разград – Боян Пенев. Иван Радев успя да се издължи и на родното си място Гороцвет, написвайки прекрасна книга за историята на селото и неговите жители, за историята на своя род. Беше гост на читателската публика на Регионална библиотека „Боян Пенев“, поддържаше връзка с местни творци и краеведи.
Акад. Иван Радев живееше с литературата и с книгите. Както сам е споделял, цялото му всекидневие е било подчинено на творческата работа. Той работеше и събираше материали за нови изследвания непрекъснато, до последните месеци на своя живот. Споменът за човека, преподавателя и учения ще остане в съзнанието на неговите студенти, имали честта да слушат интересния му курс по Възрожденска литература, на по-младите му колеги, въведени от него в науката, на всички, които са се докосвали по един или друг начин до личността му.
Академик Иван Радев притежаваше качества на умел организатор, макар да смяташе, че административната работа отвлича изследователя от призванието и целите му. В своята академична кариера беше дългогодишен ръководител на катедра, декан, заместник-ректор. С работата си в редколегиите на библиотечни поредици и литературни списания допринесе за престижа и професионалното списване на редица издания. Всестранната му професионална дейност получи признание в званието „академик“, присъдено за пръв път на изследовател извън столичните кръгове през 2003 година. Почетните звания, държавният орден „Кирил и Методий“, наградите за литературна критика и за литература са само допълнение към уважението и признанието за създаденото и завещаното наследство за поколенията.
Отиде си един голям учен и интелектуалец, един достоен човек. Светла му памет!
Проф. д-р Ценка ИВАНОВА
БОГ ДА ГО ПРОСТИ.