От две години Разград е домът на половинката от известното дуо „Румънеца и Енчев“ Георги Енчев. Точно преди 12 месеца успешният музикант засади семето на своята ресторантьорска дейност в плодотворната лудогорска почва. Бизнес моделът му се оказа успешен… Но малко след това светът бе връхлетян от неочакваната коронавирусна епидемия. Като представител на ресторантьорския бизнес и Енчев се оказа потърпевш – още в самото начало на своето ново начинание…
Той признава, че не е стартирал бизнеса си с намерението да забогатее, но пък концепцията му се приема повече от положително от местната общност. Това съвсем естествено подклажда завист и злоба, които среща на всеки ъгъл. Категоричен е обаче, че това няма да го промени.
Една година по-късно след последната ни среща не е променил и мнението си, че Разград е приятно място, но сега сред емоциите се е настанило разочарованието от доверени хора. А изминалата една година се оказа доста различна, много трудна, дори мъчителна за всички нас и първата, в която разградският зет няма с какво да се похвали, както с усмивка отбелязва. Най-големият проблем в настоящата криза според Енчев е масовата психоза. „Страхът е по-голям от болестта!“, споделя своето виждане музикантът, допълвайки, че грижите трябва да са насочени към хората с придружаващи заболявания, а вместо „зелени“ коридори младите да бъдат стимулирани да подадат ръка на по-възрастните. Един от уроците, които все още помни от студентските си години, е, че в условията на криза трябва да си голям оптимист. Самият той не вижда причина и смисъл в това да се оплаква от положението, в което се намира. А то се оказва, както и на повечето в този бранш, трагично.
По отношение на икономическата подкрепа Енчев е категоричен, че трябват ревизии заради недомислици. Затварянето на ресторантите според него е безумие, при положение, че напливът в големите търговски вериги е много по-голям, следователно опасността – също. Икономическите мерки биха проработили по отношение на по-големите фирми, най-потърпевши остават микробизнесите.
Широко прокламираните антикрзисни мерки в помощ на бизнеса се оказват неефективни за него, в този случай държавата се оказа мащеха. Може би най-популярната сред тях, известна като „60 на 40“, изобщо не е приложима за двата обекта на музиканта предприемач в Разград – „Татко пица“ и „Шатрите“. Причината е много проста – те не съществуваха миналата година по това време и следователно Енчев не може да докаже спад в оборота, така и не получава обещаните помощи, а сега остава възможността за директно подпомагане на служителите му. Енчев осигурява прехраната на около 7-10 души, тяхното запазване е най-важно за него. Заради това не уволнява хората си, дори назначава нови, не намалява заплати. Горчивата чаша ще изпие предприемачът, коментира Енчев, а ако цената да задържи работещите е да задлъжнее, е готов на саможертвата.
Днес Енчев и хората му работят три пъти повече, за да догонят половината от предишния си оборот. Обслужването е само чрез доставки, било то и 24-часови, предлаганите продукти се разнообразяват, но броят на клиентите остава недостатъчен. Основният му музикален бизнес пък е напълно сринат. През последните години той организира най-големите фестивали в страната – поредицата кулинарни празници „Мези“. Тяхното провеждане сега обаче противоречи на всички здравни мерки.
Вместо да рони горчиви сълзи, Енчев търси начини за излизане от ситуацията, а яда си изкарва като върви срещу вятъра в най-тежкия момент.
Отсега за лятото например е планирал огромна атракционна зона в „Шатрите“. Принудителното затваряне на училищата пък ражда нова идея. Всички ученици си останаха по домовете, включително трите момчета на Енчев – Георги, Александър и Максим, които бяха основният стимул семейството да предпочете живота в малкото градче. Баща им и майка им са на работа всеки ден, но осигуряването на дневното меню си остава всекидневно задължение. Някои трябва да готви, а децата са капризни по отношение на вида храна, която им се предлага. Заради това Енчев предлага на тримата малчугани да съставят свое меню по избор. Така, по подобие на раждането на идеята за „Татко пица“, се поставя началото на обедното меню за ученици.
Целта, която Енчев си е поставил, е да бъде в улеснение на работещите родители. На момичетата и момчетата в Разград, принудени да прекарват дните си пред компютъра вкъщи, се предлага всекидневен разнообразен избор, съставен от три ястия, а при седмичен абонамент е предвидена 10-процентна отстъпка. Дали семеен ресторант „Шатрите“ ще продължи да разнообразява обяда на разградските ученици и след края на онлайн обучението – зависи от проявения интерес към идеята.
Забраните остават в сила до 21-ви декември. Точно тогава обаче започва кризата, прогнозира Енчев, бизнесът ще остане затворен и след тази дата, при все че на хартия ще бъде тъкмо обратното. Причината е, че декември е най-силният за бранша, държавата е затворена в грешния момент, мерките е трябвало да се вземат по-рано. Надеждите сега са посещаемостта да се засили за Нова година. А покрай Коледа… липсва празничният дух, смята музикантът, според когото единственото спасение е хората да се успокоят и да се върнат към нормалния начин на живот.
Дали проблемното начало за бизнес стремежите на Енчев ще го принуди да напусне провинциален Разград? Едва ли. Размисли да се изсели от държавата като цяло обаче му навяват неуредиците, абсурдите и отчайващите моменти, които водят до безсилие. И най-вече – грижата за бъдещето на децата му…
Струва ни се обаче, че Георги Енчев няма начин да не успее в Разград, колкото и да е малък и консервативен градецът ни, колкото и да е трудно да се прави бизнес в него. Той е упорит, щурав и изобретателен – това и от самолет се вижда. А, и да не забравяме – все пак в онзи незабравим хит „Химн на протеста“ тъкмо Енчев навремето пееше: „Аз съм много луд и ще остана тук!“…
Десислава СТЕФАНОВА
Стара любов ръжда не хваща
Шоуто /все пак/ продължава!
Бизнесът си е бизнес, Енчев хвърля там основните си усилия сега, но пък когато му падне, с лекота се връща и към старите си занимания – само за развлечение и тонус, разбира се. Поколението на 30-40-годишните добре помни култовия дует „Румънеца и Енчев“ – песните им бяха хит преди двайсетина години Стилът им, според специалистите, бе някаква странна смесица на етно рап, поп и хип хоп, пък какъв беше всъщност – май само те си знаят. Особено интересни бяха текстовете – остроумни, провокативни, социални, политически, философски, весели, скандални и…много шантави. Все още помним „Пипни ме тук“, „Моята жена“, „Коледата невъзможна“, „Химн за влизането в НАТО“…
Но както се знае, стара любов ръжда не хваща. Провокирахме Георги Енчев, на него малко му трябваше и набързо скалъпи два текста с компилация на заглавия на „Екип 7“ за актуални местни събития, описани в последните броеве. Засега са само текстове, музика все още няма или поне не сме пробвали, но знае ли човек, може пък от това да излезе новата класика в жанра на бъдещата световна формация „Екип 7“ & Енчев Rz“.
Звездите ми го говорят
Без коледен базар, но с най-скъпата вода.
„Лудогорец“ с пета загуба на Европа в лигата.
Немски подаръци – цели 5 тона,
трийсет нови заразени от корона.
Ако светът не те разбира
и ти не го разбираш
по-добре за „Екипа“ да се абонираш.
Разградска хроника
Детските градини май че ще отворят!
500 медици май ще се ваксинират!
Правителство и Разград май не си говорят!
„Лудогорец“ май
с празни шепи от Европа се прибират!
Нищо не е сигурно и нещо май не знам!
Ще отправя взор към бога
през чудните витражи в новия храм!
