Отново засягаме темата с коронавируса – няма как, след като всеки аспект от живота ни днес се подчинява на световната пандемия. Предприеманите мерки вече като че ли са продиктувани от крайното отчаяние, че противодействие срещу изпадането на здравната система в будна кома няма. Заради това държавата призова студентите по медицина да излязат от университетите, за да се спре разпространението на заразата, но да влязат в ковид отделенията в болниците, защото практикуващите лекари изнемогват.
За практическото изпълнение на заръката от първо лице разказват трима млади разградчани – студенти по медицина и по биотехнологии и единственият специализант по инфекциозни болести във ВМА. И трите девойки следват пътя си в големите градове.
За студентката по медицина тепърва предстои да се развива в лекарската професия. Имената й в текста са променени, защото е всеизвестно, че неудобен е този, който казва истината, а по въпроса с недостига на лекари в болниците и страха сред студентите по медицина да влязат в звената тя е нелицеприятна. А Катя, така ще я наричаме, споделя лично откровение като един средностатистически студент по медицина, който вече се сблъсква лице в лице със здравната ни система отвътре и красивите фантазии за очакваното се сблъскват със сивотата на реалността.
Студентите все още не са положили така често споменаваната напоследък Хипократова клетва, но в синхрон с хуманността на професията чувстват етичен и чисто човешки дълг да бъдат от полза в борбата срещу коварния вирус. От друга страна обаче стои моралният дълг към родителите им, на които дължат много. Самата Катя би влязла в ковид звено. Условността обаче е продиктувана от необходимостта да има ясни условия, а страхът да не постави в опасност най-близките си е водещ. „Вечерта се очаква да се приберем при семействата си, поставяйки ги в риск“, споделя притесненията на студентите. „В случай че някой от семейството ми се разболее тежко – това ще е по мой избор и следствие от моето решение. Не бих могала да понеса вината“, споделя още момичето. Стара лекарска догма гласи: ,,Primum non nocere“, или ,,На първо място не вреди!“, разказва студентката и логично поставя въпроса как могат да се прибират при семействата си, сигурни, че няма да им навредят?
Нека не забравяме, че лекарите са преди всичко хора, на които обаче всекидневно им се налага да се сблъскват лице в лице със смъртта. Тази психологическа бариера е най-голямото препятствие, което студентите още не са подготвени да преодолеят. Не и докато не натрупат ценен опит.
Влизането на студентите по медицина като доброволци не би разрешило проблема с недостига на лекари, смята Катя. Те биха могли да бъдат полезни, но след определена практическа подготовка и то изпълнявайки функцията на болногледачи. Ясно е, че не биха могли да заменят докторите дори и след бързо обучение, дори и да им бъдат осигурени предпазни средства и трудът им започне да бъде заплащан. „Следователно, какъв е смисълът точно студентите по медицина да бъдем доброволци?“, пита момичето, „Не може ли доброволец да бъде и всеки един студент от другите специалности, който се обучава в медицински университет в страната?“…
Най-адекватно би било студентите да отидат в други, не-ковид отделения, където да трупат опит и да заместват опитни лекари, които от своя страна да могат да лекуват нуждаещите се болни. ,,В такъв случай много повече студенти биха изявили желание да се отзоват“’, смята студентката, а предложението й споделя и ректорът на Медицинския в столицата.
Освен лекари, липсват и медицински сестри. Това е видно и от търсените кадри в разградската болница в обхвата на кампанията на Българския лекарски съюз. Справката показва, че се търсят лекари за работа в пет отделения – Инфекциозно, по пневмология и фтизиатрия, където има разкрити ковид легла, по анестезиология, вътрешни болести и гастроентерология, което затвори заради болни лекари. Освен доктори, за същите звена се търсят и 10 медицински сестри, както и лаборанти. Не е тайна, че много от сестрите са се заразили, заради което Катя съвсем логично споделя: ,,Те също имат нужда от подкрепа и помощ, защото също са на предела на силите си“.
Ако в близките месеци положението се влоши още повече, вече става въпрос на време, а не на дискусия ангажирането на това поколение. „Необходимо е времето да се използва за намиране на най-рационалния начин, по който можем да бъдем полезни, а не най-удобният“, коментира младата студентка с твърдата убеденост, че биха подали ръка, стига здравето им да не бъде подложено на директен риск.
Нейната връстничка Александра е магистър по биохимия, което също й дава правото да влезе в ковид отделение, но като лаборант – също търсена специалност. За момента момичето не е част от болничен екип, не защото не изявява желание, а защото учи и работи на пълен работен ден. То трупа стаж в кол център за поддръжка на клинични проучвания и едновременно се занимава с научна дейност в университета. Сред колегите й няма такива, които са доброволци, а предполагаемата причина отново е страх – да не разпространят заразата сред близките си. Но Алекс все пак е убедена, че всеки здрав човек може да помогне и трябва да изпитваме по-малко страх в сравнение с хора от потенциална рискова група, например, а „именно заради тях да го правим“. Овладяването на пандемията и предотвратяването на щетите от нея е отговорност на всеки от нас като членове на обществото, коментира Александра, заради което смята, че всеки, който има възможността и времето да помогне, може да допринесе за облекчаването на работата на лекарите и за по – бързото завръщане както към техния, така и към нашия нормален начин на живот…
Диляра Маринова пък е единственият специализант по инфекциозни болести в инфекциозната клиника на ВМА. Младата жена, която е с разградски корени, е част от екипа на Академията от две години. Медицинският персонал там разчита изключително много на доброволците, сред които има и студенти. Помощ се оказва на лекарите, дори и на санитарите, но на сестрите по-малко, със съжаление отбелязва Диляра. Понякога при тях командироват лекари от други клиники, които да помагат. Помощниците на лекарите съдействат при взимането на PCR-ите, които на ден са десетки, при прегледа на пациент, мерят кръвно, сатурация… Те дават труда си доброволно от много време насам, но никъде не е регламентирано някакво възнаграждение. „Не мисля, че нашето благодаря стига“, коментира специализантката и допълва, че е „крайно лицемерно да искат от студентите да доброволстват на първа линия безвъзмездно“…
Десислава СТЕФАНОВА
