Почетни граждани на Разград започват да се избират от 1880 година. За времето оттогава до 2019 г. включително са избрани общо 136 човека, но това са приблизителни данни. От тях от 1880 г. до 1944 г. в списъка са 4 човека: Павел Карл Федорович граф Тизенхаузен от 1880 г., Стефан Стамболов от 1890 г. (анулиран избор през 1894 г.), Димо Хранов от 1904 г. ген. майор от запаса Порфирий Д. Черноглазов от 1936 г. Изборите на почетни граждани се възстановяват през 1963 г. когато е избран Христо Миндов – писател, роден в Разград. Разград е първият град, който отнема почетно гражданство не само в България, но и в Европа. Почетни граждани в Княжество България се избират: в София от 1878 г., във Варна от 1879 г., Разград от 1880 г. а в Източна Румелия /в Пловдив/ – от 1879 г. Макар че Разград е първият град, който отнема почетно гражданство, то списъкът с отнето почетно гражданство продължава в Бургас, но много по-късно – след 1991 г. Това са 9 човека: ген Бирюзов, Антон Югов, Леонид Брежнев, Николай и Елена Чаушеску, Александър Ишков (министър на рибното стопанство на СССР), ген. Владимир Толбуко /зам.-министър на отбраната на СССР/, Васил Богданов /партизанин/, Николай Жишев /първи секретар на ОК на БКП в Бургас/. Друго анулиране на почетно гражданство е това на Муамар Кадафи, удостоен със званието почетен гражданин на София на 16 юни 1978, но на 15 май 2007 то му е отнето. Леонид Брежнев обаче продължава да е почетен гражданин на Стара Загора и Пловдив. Сталин и Георги Димитров продължават да бъдат почетни граждани на Варна. Георги Димитров не почетен гражданин на Димитровград, но това май не е и нужно. /Случаят с името на Димитровград всъщност е твърде интересен. На 2 септември 1947 г. тогавашният министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори, му дава собственото си име. Това е единствения случай в света, когато държавен ръководител сам кръщава град на себе си. Такъв прецедент не си е позволил дори и Сталин за Сталинград. Той хитро се скрил зад масовата кампания за преименуване на селища и премахване на топоними на всичко, свързано с монархията и религията през 1925 г./.
Порфирий Д. Черноглазов е четвъртият поред почетен гражданин на Разград.
В града идва като прапоршчик /първото офицерско звание в руската армия по това време/, през 1915 година достига до чин генерал-майор. През 1918 година е в Бялата армия на генерал Деникин и барон Врангел. През 20-те и 30-те години на миналия век е изгнаник в България. След 1920 година у нас има многобройна белогвардейска емиграция, по-голямата част от която през годините постепенно се изтегля – предимно към Франция. Генерал Черноглазов обаче предпочита да остане в България, където през 1939 година умира и е погребан в София с почести…
На ген. Черноглазов е отпусната парична помощ за 50-годишнината от Освобождението на Разград през 1928 г. През 1936 г. Общинският съвет го прави почетен гражданин на Разград и също му отпуска еднократна парична помощ. Порфирий Черноглазов изказва на всички разградчани дълбока благодарност в писмо до в. „Разградско слово“ от 24 март 1936 г. Писмото е публикувано на първа страница под заглавие „Получено писмо от единствения жив ветеран от Освобождението на Разград“. Писмото на ветерана завършва с думите: „Още веднъж на всички Ви моето руско от цяла душа и сърце – спасибо!“…
Валтер Улбрихт – бивш първи секретар на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР е все още почетен гражданин на Стара Загора. В Стрелча през 2016 г. е отнето званието на бившия кмет Иван Евстатиев. През 2011 г. /66 години след залеза на Третия райх/ е отнето званието почетен гражданин на град Браунау ам Ин /Северна Австрия/ на Хитлер, който се родил в това градче. Хитлер е бил почетен гражданин на близо 4000 германски населени места. Повечето от тях са решили въпроса още преди 60 години, когато просто са го зачертали от списъците си. Това е направил и град Бад Доберан например, но пък през 2007 г. Адолф Хитлер е почетен гражданин на град Шчечин от 1933 г., обаче управата не може да отмени званието, защото тогава градът е бил в Германия, а не в Полша, както е сега.
Захари Попов е кмет по времето, когато е присъдено званието на руския генерал. До 1944 година званието е било давано твърде рядко и по това Разград си е приличал с Париж например, който тогава също имал едва няколко почетни граждани. Париж и сега се скъпи на почетни звания /вече станали цели седем!/, докато при нас ситуацията е доста по-различна…
Съветският диктатор Йосиф Сталин е лишен от почетното гражданство на словашкия град Кошице близо 55 години след неговата смърт /2007 г./, по данни на кметството на втория по големина град в Словакия. На същото заседание на общинския съвет е отнето и почетното гражданство на бившия президент на комунистическа Чехословакия Клемент Готвалд. До 2017 г. е премахнато почетното гражданство на Сталин в Чешке Будейовице, Прага, Пълзен, Злин, Опава и пр. Почетното гражданство на Сталин за Будапеща е отнето през 2004 г. Сталин обаче е все още почетен гражданин на Вроцлав, Шчечин. След обединението на Германия новите власти призовават за отнемане на почетно гражданство от бившите лидери на ГДР. През 1992 г. бяха направени изменения в списъка на почетните граждани на Берлин, с които са отменени тези отличителни знаци за Ерих Хонекер, Вилхелм Пик (посмъртно), за много съветски военни и служители.
Пенчо Кубадински е почетен гражданин на Разград от 1965, а на Димитровград от 1967. Някои по-известни градове са със скромен брой почетни граждани.
Досега Париж е със 7 почетни граждани, Манчестър – с 1, Москва – с 26, Варшава – със 71. Във Великобритания няма почетно гражданство на градовете и държавата.
В САЩ няма почетно гражданство на градовете, но има почетно гражданство на държавата. Лице с изключителни заслуги, което не е гражданин на Съединените щати, може да бъде обявено за почетен гражданин на страната с акт на Конгреса или с прокламация, издадена от президента на Съединените щати, съгласно разрешение, дадено от Конгреса. Почетните граждани на САЩ са 8 – 6 посмъртно и 2 приживе /Уинстън Чърчил и Майка Тереза/.
Рекорд за избор на почетни граждани в България държи Троян, когато само през 2010 г. в него са избрани 14 почетни граждани.
Патронът на разградската гимназия Йосиф I Български е почетен гражданин на Ловеч от 1902 г., но не е такъв на Разград.
Не е твърде ясно защо за почетни граждани на Разград са избирани маршал А. И. Покришкин /по никакъв начин не е свързан с историята на града/, маршал Иван Баграмян /по никакъв начин не е свързан с историята на града/, генерал Александър Сабуров /бивш служител в НКВД и партизанин/.
Конюнктурно за почетни граждани на Разград от 1965 до 1980 са избирани ръководители на градове, с които градът е поддържал „дружески“ връзки: Тихон Соколов /депутат във Върховния съвет на СССР, първи секретар на Орловския областен комитет на КПСС/, Антал Ковач /първи секретар на Областния комитет на Унгарската социалистическа работническа партия в Сомбатхей, Унгария/, Садък Муртазаев /партиен функционер в Апшеронски район, сега в Азербайджан.
Що се отнася до ген.-майора от запаса Порфирий Д. Черноглазов (1856-1939), той е избран за почетен гражданин през 1936 година. Тогава кмет е Захари Попов. Изборът му е за участие в Освобождението на Разград и по случай неговата 80-годишнина.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. П. Д. Черноглазов е бил прапоршчик в 125-ти Курски пехотен полк и командир на 11-та полурота, която била в състава на Рущукския /Източния/ отряд. Взема участие в битките край с. Бракница /Поповско/ и Чаиркьой /с. Камен/. На 13 януари 1878 г. полкът с пълна сила се придвижва в авангарда на 13-ти армейски корпус в селото Сарнасуфлар /сега с. Заветно/, в Разград и до село Муратлар /сега с. Буйново, община Търговище/ в близост до крепостта Шумен, но в резултат на примирието той е върнат обратно в крепостта Русчук, където преминава на левия бряг на реката. Дунав. От 25 февруари 1878 г. Курският пехотен полк е в границите на Румъния, през май е премесдтен в град Плоещ, където формира авангард на 11-и корпус срещу границите на Австрийската империя. В края на Берлинския конгрес и сключването на мир с Турция полкът се отправя към границите на Русия. На 12 септември 1878 г. полкът влиза в Житомир в постоянното си квартируване.
Произходът на Порфирий Д. Черноглазов е от дворянството на Екатеринославска губерния. Има двама сина – Борис и Николай. Борис достига до чин полковник, а Николай е подполковник.
Произведен е в чин подпоручик със старшинство от 08.05.1881 и поручик на 05.15.1883. От 05.15.1885 г. е старши адютант в генералния щаб на 32-ра пехотна дивизия. Произведен в щабскапитан със старшинство на 05.06.1891 г. От 28.10.1895 до 11.14.1903 е ръководител на Оренбургския лазарет. Произведен за отличие в капитан на 04.15.1899 и в чин подполковник на 28.11.1902 г. От 08.11.1904 г. до 01.07.1906 г. е командир на 216-и резервен батальон. Произведен за отличие в полковник със старшинство от 01.01.1906 г. От 11.16.1908 до 10.06.1910 г. е командир на 201-ви резервен Лебедински пехотен батальон. От 09.15.1911 г. е командир на 35-ти пехотен Брянски полк на името на генерал-адютант княз Горчаков. На 02.11.1914 г. е зачислен в резервните чинове на Киевския военен окръг. Става генерал-майор със старшинство на 01.22.1915 г. Награждаван е с много отличия. От май 1918 г. служи в хетманската армия, преименуван е на генералски корнет и е член на Думата на кавалерите на ордена Свети Георги. Пристигайки в Доброволческата армия /оперативно-стратегическо формирование на Бялата армия в южната част на Русия от ноември 1917 г. до март 1920 г. по време на Гражданската война/ от Киев в края на 1918 г., той е назначен за председател на Комисията по награждаване в щаба на Главнокомандващия /ген.-лейтенант А.И.Деникин, а след това барон Врангел/.
Евакуира се от Новоросийск до Александрия, Египет, на кораба „Саратов“ през 1920 г. Първо е в изгнание в т. нар Галиполийски лагер, а след това в България. През есента на 1925 г. е командирован в Константиновското военно училище в България. От 1927 г. е председател на Съюза на носителите на ордена „Свети Георги“, на Съюза на галиполийците и на Дружеството на Константиновското военно училище. С решение на Народното събрание, Държавен вестник, бр. 87 – 21.07.1924 г., утвърдено с Царски указ №31 от 11.07.1924 г., за членове на Съюза на руските ветерани са признати участници в Освобождението на България – редица генерали, между които и генерал-майор Порфирий Дмитриевич Черноглазов. Умира на 16 април 1939 г. от грип в болницата на Червения кръст – София. Погребан е в 91 участък на Централните софийски гробища. Погребан на 18 април с музика и почести.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
