65-годишният Сали Исмаил от разградското село Ясеновец е един от последните мохикани, които все още практикуват отдавна непривлекателния и залязващ занаят на налбантин, т.е. на ковач на коне и магарета. Нашенецът скоро отбелязал 30 години практика в тази сфера и не мисли да се отказва.
„Закърмен съм от малък в този занаят от покойния ми баща и чувствам, че ако го зарежа, това ще го разсърди“, казва бай Сали. Преди 30-ина години почти във всяка къща имаше по едно впрегатно животно и ковачът не е можел да смогва на поръчки. Днес обаче те са намалели драстично.
„Ако преди си позволявах да отказвам работа, било заради капризи или трудно за обработка животно, сега не отказвам на никого. Този занаят не може да се работи от хора, които не обичат животните. Конят или магарето още щом ги наближиш, усещат дали си добър или лош човек“, сподели Сали Исмаил.
В дългогодишната си практика той се научил да „говори“ с животното, което ще подковава. Едва след като го предразположи и успокои, започвал манипулациите по копитото. В противен случай следвало ритане, хапене и други неприятни инциденти. Много рядко налбантинът си позволявал да подковава пациентите си, връзвайки ги с въже и сваляйки ги на земята. Това се случвало, когато животното за първи път се подковава и все още не знае, че намеренията на ковача не са лоши, а просто му слага „обувки“. После то само свиквало и търпяло, както се казва, за хубост.
Шенол АХМЕДОВ
