Според възприетото всеобщо виждане всяко малко момиче мечтае един ден, когато порасне, да стане принцеса. Клишето описва розовия свят, в който живее нежният пол, противоположен на силовия, обитаван само от мъжете. Вън от тези наложени граници живее едно 23-годишно момиче от Разград. Мадлен Донева не се страхува да разчупи стереотипите за границите на женските възможности… дори и с цената на някой нокът.
За нея да бъде част от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ е сбъдната мечта. За да реализира желанието си да плава по морета и океани точно като Джак Спароу от любимия ѝ филм „Карибски пирати“, още в седми клас взима решението накъде иска да продължи след гимназията. След бала в Езиковата не кандидатства никъде другаде и е приета по първо желание. Вече пета, последна година се обучава в специалността „Корабоводене за Военноморските сили“. В причината да тръгне по този нелек път се крие волята ѝ да доказва на себе си и останалите, че може да се справя с трудностите. По всичко личи, че е мъжко момиче, както самата тя се определя. В семейството ѝ настоящи военнослужещи няма, но назад в годините баща ѝ е посещавал морско училище в продължение на три години. Прадядо ѝ пък е бил царски офицер и в кръвта ѝ тече войнишката борбеност и смелост.
Физическата подготовка, включваща километри бягане за време, лицеви опори, коремни преси, плуване, гребни лагери, гарантира много физическо натоварване по цял ден. Това обаче не представлява никакъв препъникамък за мичман Донева по пътя към преследването на целта. Трудности, разказва Мадлен, има всеки ден, при това най-различни. С времето обаче се свиква, а най-важно е желанието. Въпросът е кой ще издържи до края. Според храброто момиче „не оцелява най-бързият, най-силният или най-умният. Оцелява най-приспособимият!“. Ежедневните дейности в училището включват и игри от типа пейнтбол и еърсофт по екипажи в гората, оцеляване на море… Подобно на придобиваните в казармата умения за боравене с оръжие, и Мадлен има свой зачислен автомат. И не само че ѝ се полага такъв, но вече умее да го сглобява и разглобява – при това за време, похвали се тя. Чести са състезанията, практиките и ученията в чужбина. Че работата е мъжка – спор няма, но в никакъв случай жените не са за подценяване, доказва го и Мадлен. „Смелостта или я имаш, или не. Аз обичам да се впускам в боя! Обичам адреналина, обичам трудното“, отчита момичето. Оказва се, че дори нежният пол се справя блестящо, споделя с усмивка своите наблюдения, понякога много по-добре от мъжете. Колежките й курсанти в специалността й не са много. На всеки курс има по 3-4 момичета, но от три години насам учат и военни лекари, като 80% от курса е запълнен с момичета. На дамите обаче им се налага да се откажат от прическите, маникюра, от това всеки ден да носят различни дрехи, а и да захвърлят токчета. „Тук всеки ден си с черната униформа и кубинките. Косата е прибрана на кок, а по ноктите няма нищо“, разказа мичман Донева. Фината женска красота, подчертана в ежедневието със забранените в училището бижута, например, учащите момичета във Военноморското си възвръщат щом излязат навън, където отново са цветни.
От близо два месеца насам обаче никой от тях не е виждал семейството си, близки, приятели. Вече повече от 65 дни са поставени под карантина и не са напускали пределите на университета. Извънредното положение при тях започва преди това за цивилните навън. „Бих казала, че не е леко за никого, но това калява характера. Не можем да си позволим да падаме духом“, уверена е мичман Донева. За нея „затворническият“ начин на живот не е проблем, а позната територия. До полагането на клетвата си в първи курс изпада в същата ситуация, продължила тогава 45 дни. По-късно като командир на новобранците е принудена да стои с тях още 40 дни. Необичайната ситуация не променя ежедневната заетост – учи се дистанционно онлайн дори събота и неделя.
Еднообразните делници в училището раждат идеята за театралната постановка „Любов по време на карантина“ – първото представление, представено от курсанти. Комедията е актуална, новаторска, но най-вече – изцяло авторска със сценарий, написан от самите учащи. Когато идва моментът да се разпределят ролите, колегите й подхождат с хумор, че на нея най ѝ приляга персонажът на лошата майка. „Принципно съм добричка, но всеки знае, че тихите води са най-дълбоки“, с шега отбелязва тя. Веднага приема да се превъплъти в ролята на властната жена, строгата майка, държаща мъжа си „под чехъл“. Цялата организация и подготовка по нея отнемат точно 12 дни, които се превръщат в най-хубавите от престоя под карантина. Репетициите продължават от обяд до вечерната проверка. Премиерата на театралната постановка беше на трети май, едночасовото представление е достъпно в канала на училището в Ютуб. Мадлен и колегите ѝ вече имат идеи за следващи проекти, но първо ще се върнат отново на сцената с „Любов по време на карантина“, за да ѝ се насладят и пропусналите премиерата цивилни служители и офицери.
Първоначално идеята е само една – забавление за участници и публика – техни колеги курсанти и командирите им. Впоследствие обаче решават, че освен да се развличат, могат да насочат усилията си и към благотворителността в помощ на болно дете от Белене, за чиято кауза поставят дарителски кутии. Сформираната работна група се заема със създаването на своя работилница, в която създават ръчно изработени сувенири. Събраната сума от продажбата им отново е насочена към благородното дело в помощ на Калоян.
Театрален клуб в университета няма, но ако имаше такъв – Мадлен със сигурност щеше да бъде част от него. Емоциите от сценичната изява не са ѝ чужди. Докато учи в Езиковата гимназия в Разград, три поредни години участва в организирания благотворителен концерт за патронния празник. Това е моментът, когато в нея се разпалва искрата на театъра. Сценичното изкуство ѝ носи голям адреналин. Освен да играе, обожава да застава и от другата страна на сцената като зрител и се старае в месеца да посещава минимум две представления. За ролята си в университета, Мадлен посочи: „Искрено се надявам да не е последната ми изява, защото излизам на сцената с огромно желание и много позитивизъм!“. Свободното си време обича да прекарва и в четене, спортни занимания, народни танци, разходки и разбира се – на плажа, защото „все пак това е Варна!“
Тази година тя е от най-старшия курс сред курсантите. За периода, прекаран във Военноморското училище, оценява промяната, настъпила в нея, положително. Предишната наивност днес я няма, което е видимо за околните. Следващото препятствия, което стои на пътя ѝ, са държавните изпити. „Много мина, мъничко остана“, с нормалната за всеки студент тревога коментира Мадлен. Страх обаче при изкачването на следващото стъпало, когато пред името ѝ ще стои званието лейтенант, няма. Повишаването в длъжност по план се очаква на девети август. А после ще кръстосва морета и океани – както винаги е мечтала…
Десислава СТЕФАНОВА
