Към настоящия момент четири населени места в областта са застрашени от режим на водоподаване – това са разградското село Осенец и лознишките Манастирци, Синя вода и Трапище, където сондажите са от плитки кладенци.
Това стана ясно в понеделник на работна среща за състоянието на водните запаси и подпочвените води, инициирана от областния управител Гюнай Хюсмен.
Участие в нея взеха представители на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД – Разград, Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, „Напоителни системи“ ЕАД – клон Долен Дунав Русе и заместник-областният управител Евгени Драганов.
Управителят на „Водоснабдяване – Дунав“ инж. Стоян Иванов съобщи, че наличният дебит на плитките водоизточници е 30 % и те зависят изцяло от валежите. По-голяма част от населените места в областта ползвали именно такива шахтови кладенци, които са изграждани до 1980 година. От този период нататък за захранване на градовете са направени сондажи с дълбочина до 1000 метра, като водохващането е на около 200 м. Техният дебит е постоянен, те захранват и водоснабдителна система „Дунав“, която обхваща Попово, Нови пазар и Разград.
По повод на съществуващия риск от воден режим във въпросните четирите села, инж. Иванов уточни че местният оператор работи за свързването им със система „Дунав“ или за нови шахти за подпочвени води.
Водоснабдителна система „Дунав“ е изградена през 1981-1982 година, като вече е амортизирана. Към момента по тази система се ползва 5 % от количествата вода, заради високата й себестойност, стана ясно още на срещата.
„Загубите за ВиК мрежата са 70 %, вследствие на течове, неточност на уредите и кражби“, посочи Иванов.
Йордан Божилов, хидрогеолог от Басейнова дирекция „Черноморски район“ информира, че на територията й има два основни водоизточника. Ползвали се основно тяло № 51 и тяло № 21, като те са предимно за битови нужди. 10 кладенеца от № 21 се експлоатирали преобладаващо за промишлени нужди от „Биовет“ АД.
„Въпреки това няма опасност за водоползването им. Годишно разрешените количества за ползване от водоизточници от подпочвени води са 770 336 кубически метра, като е отчетено, че се използват 72 000 куб. метра или 11% от допустимите“, увери Йордан Божилов.
Колегата му от Басейнова дирекция „Дунавски район“ пък обърна внимание, че всички сондажи за подпочвени води трябва да разполагат с действащи разрешителни за ползване, а нямат такива. Проблемът бил, че в тези случаи се дължали държавни такси от ВиК – операторите за водоползването.
„Басейнова дирекция оперира пет язовира на територията на областта, количествата са достатъчни за напояване на земеделски култури и през 2020 г. Водните запаси на яз. Бели Лом са 45% от възможния му максимум, като притокът за момента е незначителен. Стената му е в много добро състояние и се следи регулярно“, отчетоха още от дирекцията.
По време на срещата областният управител поиска да се намери решение Водоснабдителна система „Дунав“ да се поддържа и реконструира, независимо от това че се ползва 5% от капацитета й, за да се намалят загубите и да може да се разчита на нея при нужда.
