Пенсиониран полицай от Разград осъди Министерството на вътрешните работи да го възстанови на работа, след като по съдебен ред доказа, че са го пратили в заслужен отдих преди да е навършил изискуемата по закон възраст.
Още в началото на 2016 година дългогодишният началник на сектор „Човешки ресурси“ в Областната дирекция на МВР Здравко Димов придобива право на пенсия поради навършване на възраст и натрупване на необходимия осигурителен стаж. Пенсионира се по реда на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване, който позволява служителите по Закона за МВР да упражнят това право, ако са навършили 52 години и 10 месеца и имат 27 години стаж, от които поне две трети в системата.
На 6 февруари 2017 година, вече като работещ пенсионер, Димов е преназначен по Закона за държавния служител на длъжност „Старши експерт „Човешки ресурси“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ в отдел „Административен“ на ОД на МВР-Разград“. На 11 октомври 2018 година обаче получава предизвестие от вътрешния министър за прекратяване на служебните правоотношения, а месец по-късно то става факт. Освобождаването му от работа се случва по предложение на директора на ОД на МВР.
Посоченото в заповедта на министъра основание този път е „поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ по Закона за държавния служител, но едновременно с това и по същия чл.69 ал.2 от КСО, според който държавните служители по Закона за МВР придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж.
Димов решава да си търси правата по съдебен ред, тъй като след консултация с юристи предположението му, че заповедта е незаконосъобразна и противоречи на материално правните разпоредби, се потвърждава.
Оказва се, че подобна формулировка няма как да бъде приложена спрямо него, тъй като веднъж вече, през 2016 година той е пенсиониран тъкмо на това основание. Наред с това, след като назначен по Закона за държавния служител и вече е трета категория труд, за него важат други правила.
Именно това е приел и Върховният административен съд, според който спрямо Здравко Димов вече е приложима само нормата на чл.68 от Кодекса за социално осигуряване. Въпросният текст изисква освен да имат натрупан определен стаж, мъжете да са навършили 64 години и 2 месеца, за да бъдат пенсионирани. Условие, което в случая не е изпълнено, тъй като той е все още на 59 години.
И така, след няколко месеца съдебни дела и с помощта на адвокат Савина Миткова, Димов успява да докаже, че пенсионирането му е незаконосъобразно и следва да бъде възстановен на длъжността си.
Решението, с което заповедта на министъра е отменена окончателно, е от 11 декември и вече в сила, а от миналата седмица Димов отново е на поста си.
Мила КЮЛЮМОВА
Казусът е съдебно издържан, ала къде да работят младите специалисти-висшисти със сходни специалности, а и много други? В градове като Разград, където и реалният сектор не е добре развит остава единствено да са охранители, шофьори на таксита, продавачки, сервитьорки и др. подобни. Тогава изходът за тях в повечето случаи са големите ни градове или терминал 2!
Господин Разградлиев, подкрепям коментара Ви. Повярвайте, нямаше да има съдебен спор ако хората, които ме вкараха в този филм, поне малко разбираха от административно и трудово право и управление на човешките ресури. За мен бе въпрос на чест! Ако ме разбирате.
Каква чест? Всяко нещо има начало и край! Заради работещите пенсионери и аз съм напуснал градът! 700 лв. пенсия не ти ли стига?
Браво, така се прави! Човек винаги трябва да отстоява правата си и на това трябва да учим и децата си.
Защитили сте честта си! Браво! А сега защо не се оттеглите пак с чест?
Най-трудната част от успеха е да намериш някой, който да се радва за теб. Поздравления.
В живота освен правни норми има и морални ценности; За съжаление тези, които редят параграфите, не винаги се съобразяват с тях. Да упражниш правото си на ранно пенсиониране, да придобиеш съответстващите благинки и да искаш да имаш гарантирано работно място още десетина години в административната сфера, по никакъв начин не се свързва с представите ми за чест. Да се замислим.
Г-н Експерт, като такъв би следвало да Ви е известно, че съгласно чл.106, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител Работодателят има право по всяко време да Ви уволни /с предизвестие!/ като работещ пенсионер, упражнил правото си на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст и когато служебното правоотношение е възникнало след пенсионирането. Няма значение по кой член на КСО сте се пенсионирали. Освен това аргументите на ВАСъд са повече от абсурдни. Чл. 68 от КСО се отнася единствено и само за лица, на които предстои пенсиониране, а Вие вече сте пенсионер. Посочената възраст 64 г и 2м няма съотносимост към Вашия казус, независимо по кой закон и на какво работно място сте преназначен. Пенсионирането за стаж и възраст се упражнява еднократно в трудовата биография.
Тъй като Заповедта за уволнението Ви е безспорно неправомерна /неадекватно основание/, имате право на обезщетение, но съгласно сега действащата нормативна уредба няма клауза, която да Ви дава едностранно право на работа. Повярвайте.
В статията има много неточности, които заблуждават обществеността на града ни.
Това, което пише Труд и право е вярно. Интересно е обаче, ако служителят не беше преназначен, а беше продължил да работи на същата длъжност. Както се знае от 01.02.2017 г. същата длъжност е вече трета категория и имаме трансформиране на длъжността, а не ново назначение. Значи при това положение служителят не може да бъде освободен по член. 106 ал.1 т.6 от ЗДСЛ. Защо законодателят е изпуснал тези служители, на които право отношението е трансформирано е също интересен въпрос. Или с други думи ако заповедта за освобождаване беше единствено на основание чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСЛ съдът нямаше да я отмени, защото служебното право отношение е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Моля за коментар по написаното.
Шута в задника на такива пиявици по един или друг начин!!! Ама аз се пенсионирах млад, ама що да не цоцам още. Все измекяри на лешперски длъжности, и най-вече на бюджетни службички. Крайно време е да се прекрати това безумие наречено „работещ пенсионер“ – ИЛИ ПОЛУЧАВАШ ПЕНСИЯ, ИЛИ ПОЛУЧАВАШ ЗАПЛАТА, НО ДВЕТЕ НИКОГА ЗАЕДНО !!! Да видим колко „отворени“ като господина ще останат. Съсипахте с алчността си младото поколение, тази държава няма бъдеще по този начин.