„Ролята на здравния медиатор е да бъде връзката между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Заради своята специфика, професията не е достатъчно примамлива, но веднъж започнал да я работи, тя се превръща в нещо повече от професия за човек. В началото имах съмнения. Но ако сега отново ми предложат да бъда здравен медиатор, не бих се замислила и за миг“, споделя Ремзие Хасанова от разградското село Раковски, която е един от над 200-те здравни медиатори в страната.
Тя е на 61 години. Има две деца – и двамата са висшисти, радва се и на четирима внуци. С 38 години трудов стаж е, от които 12 работи като здравен медиатор. За настоящата си работа говори с много любов. Споделя, че през 2006 година се е явила на конкурс, организиран от фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, и била одобрена за работата. Преминала курс на обучение, получила сертификат за практикуване на професията и оттогава досега работи като здравен медиатор в община Разград. Работното й място е в село Раковски – в сградата на кметството, а всяка сряда по график е в Разград в средношколското общежитие, стая 114.
„Историята на здравното
медиаторство в България започва през
2001 година. Тогава пилотно се изпълнява
проектът „Въвеждане на система от
роми-медиатори – ефективен модел за
подобряване достъпа на ромите до
здравните и социалните служби“ в град
Кюстендил. От 2007 година „здравен
медиатор“ се превръща в професия, с
делегиран от държавата бюджет, а
назначенията се извършват от общините“,
обяснява Хасанова. Казва, че като здравен
медиатор информира общността за нуждата
от имунизации, както и относно участието
й в национални кампании за извънредни
имунизации. „Улеснявам още достъпа до
здравни и социални услуги чрез активното
посредничество. Наблягам на повишаването
на здравната култура и информираността
на населението по важни за общността
въпроси чрез работа по индивидуални
случаи и работа с групи. Информирам и
агитирам здравно-неосигурени бременни
жени и млади майки за осигуряване на
безплатни прегледи“, разказва тя за
ролята на медиаторите, която е насочена
към подпомагане и улесняване достъпа
до здравни и социални услуги за всички,
които са в неравностойно положение.
Пояснява, че грижа на медиаторите е и
повишаването на информираността на
хората по отношение на здравната система.
Категорична е, че като здравен медиатор
познава специфичните проблеми на
общността, в която работи и живее, защото
е една от тях. Има изградени добри
партньорски взаимоотношения с местните
здравни и социални институции, медицинските
специалисти и социални центрове, работещи
в общността.
„Мога смело да заявя, че
хората ми се доверяват и са ми благодарни,
с което се гордея. Чувствам се полезна
и значима”, споделя Ремзие Хасанова.
Обяснява, че хората я търсят за всичко
и по всяко време. „Случва се да ме търсят
и след работа, и в събота, и в неделя.
Казала съм им, че може и не им отказвам
помощ“, заявява здравният медиатор. Тя
посочва, че на пръв поглед проблемите
на хората, с които работи са много
елементарни и битови, но за тях са значими
и винаги се намира някой, който да поиска
съвет или помощ. „Като дойде време за
подаване на молби за отопление – денят
ми започва с чакащи хора пред вратата
да им попълня заявленията. Друг път съм
на терен и помагам с каквото мога“,
добавя тя. Обяснява още, че следи и за
здравната култура на хората, за които
отговаря. Опитва се да изгражда навици
у тях и проверява дали спазват казаното.
Ремзие Хасанова е приела професията си на здравен медиатор като благородна и хуманна кауза. „Като видя срещу себе си хора, които ми се усмихват – това е оценката за мен, че съм си свършила работата добре. Обичам си професията, практикувам я с желание и винаги ще съм насреща, когато ме потърсят, защото най-важното е да помагаш на хората, да правиш добро“, допълва Хасанова.
Садет КЪРОВА
