Днес ще припомним историята на един учител, който има забележителни заслуги в просветния и обществения живот на Разград в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Става дума за Христо Петров Пигулев (1865-1903).
Роден е във Видин в семейството на Петър Станев Пигулев (1825-1903). Pigul на румънски означава „луничав“ (струпвания на концентрирани меланизирани клетки, които се забелязват най-вече при хора със светла кожа). Бащата е бил ръководител на Видинския таен революционния комитет, създаден през 1871 г. Имал е кръчма. Твърди се, че при идването си във Видин (което се оспорва от някои историци), Левски нощувал и се криел в голяма бъчва в кръчмата на Петър Пигулев. При арестуването на Стоян Заимов след Априлското въстание и разпита му в Русе, на 25 юни 1876 година, Петър Пигулев със семейството си бяга в Калафат (Влашко). Остава там до Освобождението. По-малкият му брат Марин е арестуван и след дълъг процес е изпратен на заточение в Диарбекир. На път за каторгата обаче, избухва Освободителната война и той се завръща във Видин. През 1924 г. Народното събрание му отпуска поборническа пенсия. След Освобождението Петър Пигулев станал кмет на Видин за времето от 14 декември 1887 до 15 октомври 1890 г. При решаването на всички по-важни въпроси за града и неговите жители свиквал общо събрание, на което присъствали представители на отделните еснафи и по-видни личности в обществото на Видин. С помощта на Стефан Стамболов обърнал общинската реална гимназия в държавна. Във всички дела, с които се захващал Петър Пигулев, влагал възрожденски апостолски плам – поведение, присъщо на истински българин, милеещ за своя град и своята Родина. Същата всеотдайност и внимание Пигулев отделял и за семейството си. Съпричастен, грижовен баща и съпруг, той осигурил много добро образование на четирите си деца.
Най-голяма гордост за него бил вторият му син Христо, който завършил висше образование по естествени науки в Мюнхен. Много болезнено Петър Пигулев понесъл смъртта на сина си Христо, който починал внезапно на 6 март 1903 г. в Разград, където бил учител. Тежката загуба сломила стария поборник и само пет месеца след смъртта на Христо, на 13 юли същата година, починал от сърдечен удар.
Синът Христо Пигулев завършил Априловската гимназия в Габрово през 1885 г. През 1886 г. постъпва в Ludwig-Maximilians-Universität в Мюнхен, където завършва естествени науки през пролетта на 1891 г. Започнал работа като гимназиален учител във Видин (1891-1894). Оженил се в Мюнхен за Kätti Sippel през 1893 г. Преместил се като гимназиален учител във Сливен (1894-1899). През учебната 1899/1890 г. е вече учител по естествена история в Мъжката пълна гимназия в Разград. За учебните 1900/1901 и 1901/1902 г. бил учител по същия предмет в Петокласното девическо училище в Разград. За учебната 1902/1903 липсва от списъците с учители, вероятно поради заболяване. Както се писа по-горе, умира на 6 март 1903 г.
През 11-годишния си стаж като учител Христо Пигулев създава в началото на 1899 г. Ентомологическо дружество в Сливен по примера на германските университети и става негов председател. Съществува две години. Ентомологията е дял на биологията, който изучава насекомите.
На 19 февруари през 1899 г. в Сливен започва да излиза месечно списание „Светулка“, орган на българското ентомологично дружество в Сливен. Негов редактор е един от първите специалисти в зараждащата се ентомологична наука у нас – Христо Пигулев. Списанието продължава да излиза и в Разград. Общо са излезли 6 книжки от февруари 1889 г. до март 1900 г. В Разград се печата в печатницата на Симеон Икономов от 4-ти до 6-ти брой. Сътрудници са професорът по физика и ентомолог Порфирий Бахметиев, разградският учител (тогава) Андрей Маркович и др. Препечатват се статии и от сп. „Научное обозрение“. На страниците на списанието се публикуват любопитни факти от областта на ентомологията, изследвания на известни учени, практически съвети за отглеждане на насекоми и подреждането им в ентомологически сбирки.
Ето една случка за Христо Пигулев в Сливенско, преразказана автентично от доц. д-р Николай Симов – ентомолог в Националния природонаучен музей при БАН.
„Неотдавна се случило едно произшествие, което е прекомерно забавно и – въпреки това – поучително. Един ентомолог, като отишъл на една ловитба в една градина, бил заставен постоянно пъти да минава от градината в гробищата, които били прилежащи на неговото ловно място. Фенерът му – като осветявал ту градината, ту гробищата – провокирал подозрения в селяните. Отначало няколко, а след това като се събрали, селяните от цялото село решили, че това би трябвало да е върколак. Това подозрение още повече се усилило, когато един от тях удостоверил, че той видял по какъв начин този върколак е излезнал от гроба на лицето, което преди два дни било заровено. Селяните по-късно решили едногласно да атакуван и изгорят вампира. Цяла маса, кой с прът, кой с вила и други лостове, се отправили към гробищата. Нашият ентомолог, като се усъмнил, че тука ще има работа със суеверци, почнал да вика и договаря, че той е пристигнал да лови пеперуди. Обаче тълпата вместо да се укроти, с все по-голям гняв се спуснала към него и с два-три удара нещастният ентомолог бил повален на земята и крепко завързан. Наклали огромен огън и почнали да го събличат. Неговият зов дал мотив за по-голяма виканица в селото. Старшият жандарм, като чул този глас, незабавно се завтекъл на място на произшествието. Моментът бил доста значим, тъй като баенето на вампира било свършено и той щял да бъде хвърлен в огъня. Старшията, като схванал, че тук има работа със поверие, желал да освободи вампира, но селяните упорствали и нито желали да чуят това, което им говорел старшията. Най-после на негов сигнал се събрали още 5-6 души стражари, които почнали да упорстват на тълпата. Селяните отстъпили при изискване, че вампирът ще бъде прекаран през селото, завит в дебели черги, с цел да не би вампирът да остави гибел по пътя, през който минава. Нещастният ентомолог, завит в чергата, както и неговите пеперуди в пакетчета, стигнал напред до полицията. Това се случва на 28.08.1899 година“.
Христо Пигулев се е интересувал силно от българската пеперудна фауна. Описва в сп. „Светулка” 109 вида дневни пеперуди и отбелязва, че събрал общо 456 вида. След смъртта му обаче се оказало, че колекцията му е много по-малка и тоя голям брой е бил по „догадки“. Именно поради това той не се отзовал на молбите на проф. П. Бахметиев (1860-1913) и на проф. Ханс Ребел (1861-194) от Природоисторическия музей във Виена да представи колекцията си. Няколко години след смъртта на Христо Пигулев събираните пеперуди са унищожена напълно от вредители. За Разград обаче Христо Пигулев остава не толкова с интересите си към изследване на пеперудите, а най-вече с издаването на списанието, учителската си практика и особено с голямата си заслуга за създаване на туристическото дружество „Буйна гора“ на 29 април, 1902 г. в читалище „Развитие“ с 33 съмишленици, обичащи природата и туризма.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
