Село Черковна от община Разград е едно от четирите населени места в България с това име. В съвсем близкото минало в това село е кипял пълноценен живот! Раждали са се деца, имало е детска градина, училище, магазини, кръчми и … църква – голяма, внушителна, красива! Преди десетина години ситуацията вече е като след бедствие. Повечето къщи са необитаеми, с изпочупени врати и прозорци, видът им е като на ослепените Самуилови войници.
Селото бавно е умирало заедно с последните си коренни жители. В природата обаче празно няма! А природни дадености там не липсват – Черковна е встрани от натоварени пътни артерии, наоколо има много гори, пълни с билки, цветя, красиви полянки и най-вече с див чесън и шушан /от последните две стават прекрасни подправки и салати/. Водата в селото, която е от собствени източници, е сладка, а и казват, че била лековита. Върви процес на изследвания и систематизация на болестите които лекува. Между коренните жители няма болни от COVID-19! Тишината, спокойствието, чистият въздух, прекрасната зима по естествен път започват да привличат млади и не толкова млади хора. В Черковна те намират алтернатива на динамиката на живота в големия град и натовареното си ежедневие!
Процесът започва неусетно и почти невидимо, но днес тази тенденция е явна и набира скорост. На мястото на старите, рухнали съборетини започнаха да се появяват нови, спретнати къщи. Броят на постоянно живеещите, след като се стабилизира на константа, започна бавно да расте. Из селото започнаха да щъкат разхождащи се двойки младежи, хора, бутащи детски колички, колелета, тротинетки и т.н. Появи се нова общност от хора, в ценностната система на които фигурира село Черковна. Все по-често се появяват такива, търсещи да закупят къща или дворно място. Селото започна да се пълни с живот! А животът си иска своето! Така се появи идеята да се възстанови традиционният сбор. И той се проведе – през есента на 2019 година на селския площад. На едно място се бяха събрали повече от 120 бивши и настоящи черковналии. Ядоха, пиха, пяха и играха хора заедно! Надгробните камъни на старото селско гробище се поразмърдаха и изкривиха в усилията си да разберат какво става в селото.
За съжаление пандемията не позволи това да се случва ежегодно, но пък позволи на старите и новите черковналии да се опознаят. Нещо повече – те взеха, че се харесаха! И така, на традиционните черковненски събирания за 8-ми март, за първа пролет, за деня на пчеларя и прочее вече бяха заедно и се получи естествената приемственост в празници и обичаи между „старите“ и „новите“ в селото.
Стремежът да бъде забелязано селото намери израз в писмото, изпратено от кмета на Черковна до кмета на Чикаго за побратимяване. Е, отговорът не беше положителен, но пък за сметка на това селото посрещна голяма група американски момичета и момчета, едното от които бе от Чикаго. А те останаха с прекрасни впечатления!
Около кмета на селото, който е известен майстор на народните танци, се формира група от млади дами, които обичат да играят и на различните събирания се вижда, че танцът в селото не е умрял, а те му вдъхват нов живот и смисъл.
На друго събиране мъжката половина, след втората лимонада, спонтанно се организира и поднесе акапелно хорово пеене, от което всички присъстващи изгубиха ума и дума. Така се роди хор „Черковненски ангели“! Ентусиазмът е голям и репетициите са редовни, от което най-много страдат петлите от съседната къща. След изпълненията на хора те изпадат в депресия и след това цяла седмица не се обаждат сутрин. Съвсем естествено, в резултат на колективния творчески заряд на общността, в репертоара на хора се появи и химнът на село Черковна:
Черковна, Черковна, Черковна!
Село накрай света,
село със слава вековна.
На много, на много лета
В Черковна ние живеем.
Черковна е наш’та съдба
Тука ще остареем –
като ангели с бели крила!
Текстът, музиката и изпълнението ще бъдат поднесени на жителите и гостите на селото на следващия сбор!
Колективното начало обхваща и други обществено полезни и богоугодни дела. Хората вече два пъти си изпълват с бетон дупките по пътя от разклона до селото. Идеи се раждат непрекъснато! Със собствени сили съвсем скоро в Черковна ще бъде монтиран баскетболен кош /готов е и се намира в залата за общоселски събирания/. Ще бъде обновена и детската площадка. В ход е изграждането на видеонаблюдение за цялото село, както и доставка на Интернет /последното вече е почти реализирано/. С доброволен труд ще бъде подменена оградата на селското гробище /не че някой ще избяга оттам, ама без ограда не бива, срамота е!/.
Животът е странно и кратко нещо! Човеците имат чудната способност да го съкращават още, обзети от някакви мераци, от завист, от омраза!
Ако искате да живеете здравословно, без лицемерие, да бъдете сред истински откровени и лъчезарни хора – вашето място е Черковна!!!
Пресцентър Черковна, с любезното съдействие на Cherkovna TV
Международно сътрудничество
Преди две години американският град Чикаго отхвърли предложението на Черковна за побратимяване между двете населени места. Кметът на Чикаго Рам Емануел изрази тогава мотивиран отказ в официално писмо-отговор: „Чикаго е побратимен с 28 града по света, затова след разглеждане на предложението на Черковна в Асоциацията на побратимените градове на Чикаго, се взе решение засега да не се разширяват списъкът“. В Черковна обаче не губят кураж и очакват скоро да се вдигне мораториумът от американска страна…
Преди години посетих Черковна и ми стана болно от пустошта , която ме посрещна. Много се радвам на новините, които прочетох, защото мястото и природата там заслужават да има живот!
Майка ми е от това село. Прекарал съм там незабравими ваканционни дни през лятото, зимата и пролетта. Много ме болеше като виждах как селото запустява. Сега се радвам на новите съселяни, които правят много за възражданито на живота там. Възхищавам се на ентусиазма и сплотеността им.!Искам да ме приемат като един тях!
С уважение и най-добри пожелания!
Д-р Красимир Цолов – внук на Петър Христов Тодоров /чорбаджи Петър/
Единият от строителите на църквата „Свети Иван Рилски“ е моят дядо Дончо Михов Мишев заедно с брат си Станю Михов Мишев от с. Ясеновец в периода 1928-1929 год. Построили са и църквата в с.Дянкова която е копие на тази „Свети Дух“ през 1932 год.Чух че е написана книга за това но никъде не се споменава за това.