Осъзнаваме накъде вървим само в критични ситуации в живота… Ако не си дадем сметка за специалните моменти, пропускаме уникалната възможност да променим съдбата и да направим широка крачка напред. Специалният момент ни връхлита в живота неочаквано и ненадейно. Затова е специален. Той идва с изненада. Понякога вероломно и зловещо. Една страшна болест връхлита в живота ни с неочаквана мощ, страст и ярост.
Коронавирусът от една година е в душите и домовете ни… Хиляди нови гробни могили се появиха в покрайнините на нашите поселища.
След положителен PCR тест за COVID-19 бях поставен в задължителна 14-дневна изолация в домашни условия с писмено предписание на директора на Регионалната здравна инспекция в град Разград, считано от 22.03.2021г. до 04.04.2021г.
За мен специалният момент дойде в най-обичания ден в живота ми, който всяка година очаквам с нетърпение и на който винаги се радвам като дете. Доста болен, с температура, силна кашлица, задух, липса на апетит, болки в очите, бодежи в гърба, хрипове, подут корем. Събудих се на 24 март 2021 г. без настроение и с нарастващ страх за състоянието ми, въпреки количествата антибиотик, хапчета, витамини, сиропи, които съм погълнал по предписание на личния лекар. Ковид ме стиска за гърлото и не иска да ме пусне. А в главата ми е щастливият рожден ден, който за първи път ще празнувам сам в изолация вкъщи, без близки, приятели и семейство… Усещам по тялото си как коварната болест ме задушава и намалява кислородът, втриса ме силно и тялото започва да трепери без контрол. Зъбите ми тракат от непознат телесен студ. Не владея ситуацията. Главата ми гори от високата температура и кашлям зверски и болезнено при всеки напън. В главата ми дълбае дупка грозната диагноза – бронхопневмония съм направил, но не искам да я приема.
Ужас е точната дума за това какво изпитваш. Конвулсиите, липсата на въздух и тракането на зъбите отчаяно те водят към сигурна смърт…
Обаждам се на личния лекар за консултация как да действам и след това звъня на телефон 112 за спешна помощ. След 20 минути линейката спира на улицата, за да ме прегледа като болен с ковид под карантина с положителен тест. Много бързо, 5-6 минути само, беше взето медицинско решение да бъда транспортиран до МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Разград за прием по спешност с вероятна диагноза бронхопневмония с ковид. Два часа треперех с висока температура и кашлица в линейката пред Спешно отделение, докато се освободи възможност да бъда приет. Сравнително бързо бях включен в медицински протокол за болни с ковид. Направиха ми базови изследвания – кръвна картина, ЕКГ, снимка на бял дроб. В ранния следобед на рождения си ден бях приет по спешност в Интензивно отделение – COVID на разградската болница с име на български светец.
Тук започва следващата част на моята история… Срещата със слънчевата доктор Албена Княжева и нейния великолепен екип от лекари, медицински сестри, лаборанти и санитари… Чудесни хора, с усмивки, ведри, внимателни и добри…
Две са важните качества на екипа на доктор Княжева, които искам да споделя и да разкажа за тях. Увереност и професионализъм в действията. Всеки член на екипа познава в детайли протоколите за лечение и подходите за действие в различни ситуации. Водещ е дежурният лекар, който назначава терапия, която се изпълнява под неговото лично наблюдение. Медикаментите се раздават от секторна медицинска сестра в точно определените часове и се следи дали се приемат всички лекарства, ако не са инжекционни или не се вливат. Важна е ролята на санитарите, които постоянно са около болните да проверят дали са добре, да донесат храна, нещо от близките, да почистят или просто да те попитат как си днес. Всички здравни работници идват в отделението във ведро настроение. За две седмици не видях нито един намръщен или сърдит медик или санитар в специален гащеризон.
Бил съм на лечение и в други болници в България. Познавам здравната инфраструктура, проблемите и недостига на човешки капитал. Имам високи лични очаквания към моето лечение по принцип. В Инфекциозното отделение на болницата в Разград за първи път усетих топло човешко отношение към мен и другия болен в стаята. Не беше поза или просто случайност. Убеден съм, това е изградена система за успешно лекуване на тежко болни хора от нова непозната болест, в която хората със своя характер и умения, са водещи.
Доктор Албена Княжева може да бъде щастлива със създадения от нея екип от медицински професионалисти, които мотивира лично.
За всички дни от моя престой началникът на отделението имаше един или два почивни дни. Дори да не беше физически в отделението, доктор Княжева консултираше често по телефона и даваше указания за промяна в лечението. Пита, интересува се, задава въпроси, търси решения, опитва нови медицински технологии и протоколи. Консултира се със своите колеги лекари и не взема сама трудните решения. Но не спира…
В отделението има създадени ясни протоколи на действие към различни състояния на заболяването, взависимост от конкретния пациент. Веднага започват медикаментозни вливания, венозни инжекции и изследвания. Почувствах бързо облекчение на втрисането, кашлицата, умората и температурата. До един час сякаш карах обикновен грип. Почувствах се необичайно с изненада.
Лимонадата от детството заслужава специално внимание. Влиза млада усмихната сестра с голяма пластмасова банка с жълта течност и система на един поднос. Гледам аз със зачервени болни очи и не вярвам – коктейл, а, не, лимонада! Поставя ми сестрата абокат, медицинската тръбичка за постоянно въвеждане на лекарства в организма през вена, и пуска да тече лимонадата от детството в мен. Стана ми радостно и ме налегнаха детските спомени в този критичен момент. Всъщност „лимонадата“ е коктейл от минерали и витамини, жизнено важни в процеса на оздравяване и лекуване с антибиотици.
Първата нощ в болницата мина сравнително леко, защото имах видимо подобрение по всички оплаквания. На следващия ден започнаха отново втрисане, температура, задух, силна суха кашлица, болки в гърдите. Пристъпи, пристъпи… Нищо не помага. Трябва търпение, спокойствие и тишина… Тялото е в шок и не може да приеме това кълбо от болка, страдание и неспокойствие. Зъбите ми тракат и започвам да зъзна от студ. Облечен съм с потник, тениска и суитчер с качулка, дебели чорапи, залепил крака на радиатора и завит през глава с одеяло. Обаждам се на медицинска сестра с молба да измери температурата, която ме изгаря. Устройството отчита 38.5 градуса и ми пускат система да свали телесната жега. След 30 минути целият съм мокър в обилна лепкава пот, но облекчен и с лъч надежда да мога да поспя поне малко.
Температурата ме навестяваше упорито средно по три пъти на ден през първите няколко дни в болницата. Следва се само един протокол – сваляне на температурата с лекарство, обилно потене, преобличане и пълен покой. Тази постоянна битка на тялото с болестта е силно изтощителна и опасна за всеки болен, който подцени всеки детайл от заболяването си.
27 март беше най-ужасният ден, когато имах четири пристъпа с много висока температура, последният беше 39.5 градуса и цяла безсънна нощ. Това беше преломът…
Още по време на домашното лечение установих връзка между силната кашлица и температурата. Като започне криза с недостиг на кислород и обилно кашляне, тялото много се натоварва и успоредно се почаква и температурата. Опитвах се да контролирам процеса с различни противогрипни прахчета с парацетамол, но до един момент. Болестта победи много бързо моите цивилни методи. Наивно е да се мисли да се лекува бронхопневмония с прахчета без рецепта, дори в комбинация с един антибиотик. При мен този подход не показа резултат.
Нито за минута не загубих обоняние и вкус, като редовно проследявах тези две важни сетива дали са покосени от коварната болест. За да съм сигурен, че не греша, всеки ден използвах аромати на парфюм и дезодорант. По вкуса на различната храна се ориентирах на какво реагират вкусовите ми рецептори. Тренирах ги в необичайна ситуация.
Седем дена след постъпването ми за лечение съм по-добре и дишам по-леко, кашлицата намалява и мога да се движа на кратки разстояния, подобри се дишането и умората по-лесно се преодолява. Кашлицата не е „свирепа“ и не държи в хватка цялото ми тяло.
На десетия ден ме връхлетя внезапно вълчи глад и дори започнах да потрепервам от хипогликемия… Изядох пет филии хляб, което е необичайно усилие за човек, изключил основната българска храна от менюто си повече от тридесет години. Усетих много силно, че имам шанс да оздравея и той минава през храната и желанието за живот. Кашлицата се „откърти“ същия ден и една идея пусна гърдите ми да дишат по-леко и по-безболезнено при всеки напън на задух и недостиг на кислород. Просто ми „светна пред очите“.
Оптимизмът при тежки заболявания може би изглежда така…
Георги МИЛКОВ
Георги Милков-безкрайно много се радвам,че вече успя да победиш тази коварна болест,и се възстановяваш.С нетърпение ще те чакам за Великден да но правиш гости на село с Митко.
Възстановява се бързо и напълно!
Чакаме те!!!