Севим Куртчу e старши учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сеслав. Има 23-годишен педагогически стаж в работата с деца от различни етноси, предимно билингви. Обучавала е почти цялото село – родителите на настоящите й ученици са бивши нейни възпитаници. Харесва работата си много – независимо, че има докторска степен по етнография, избира училището.
„Да възпитам честни и достойни граждани на своята страна и света“ е мотото на педагожката. Преподава история и български език – сериозни дисциплини, които изискват разнообразни подходи, за да станат привлекателни за учениците и да ги провокират.
През годините се случва да води и други предмети като изобразително изкуство. Обича да надгражда и като уважаващ себе си педагог участва в различни квалификационни курсове.
Госпожо Куртчу, 23 години обучавате и възпитавате деца – билингви. Как един учител се задържа в подобна образователна среда толкова време?
С любов най-вече. Не обичаш ли професията си, трудно оставаш в нея. Ако осъзнато си я избрал, изпълняваш я с удоволствие. Помня първия ми работен ден в училище – преподавах с радост, трепет и много притеснение, защото нямах опит в класната стая. Учениците обаче слушаха с голям интерес и това ми даде голям стимул. Увлечена от взаимния процес на преподаване и учене, днес мога да кажа че съм на мястото си. Обичам децата, както в първия ми работен ден, така и след 23 години. Предизвикателство е да се възпитават ученици от различни етноси. Трудно е, но ако си отдаден на работата, трудното постепенно става лесно. В Сеслав турците и турските цигани говорят на различни езици и това поражда затруднения в социалната комуникация. Когато официалният език не се владее от учениците – билингви, учителите са в изключително трудна ситуация. Взаимодействието с деца и родители, които не знаят български език, е проблем и за учителя, и за обществото. Много учени говорят за етнокултурното многообразие в България. Важно е да се осигури равнопоставеност между различните етнически групи, да се осмисли културната им идентичност и интегриране в обществото. В Сеслав учениците нямат интензивни контакти с българи на тяхната възраст. Когато постъпват в училище те имат сериозни езикови проблеми.
Как училището в Сеслав отговаря на предизвикателството да формира у децата културна сетивност и мултикултурна чувствителност?
В съвременното училище все повече присъства мултикултурната класна стая. Когато работя с ученици от различни култури, имам ясна позиция по този въпрос. Създавам благоприятни отношения с децата, социален климат за адекватна комуникация. Интересувам се от индивидуалността на всеки ученик. Интеркултурните отношения са най-важният източник на знания и взаимно обогатяващ опит с различните като култура ученици. Като педагог уважавам ценностите и културата на другия етнос. Баща ми имаше приятел, българин от Сеслав. Когато имахме Курбан байрам, татко му носеше от курбана, а когато християните празнуваха Великден ние получавахме козунаци и боядисани яйца. По случай баба Марта изпращам мартенички на моите приятелки. Това е една малка радост за тях и удовлетворение за мен. Да се честити празник, да се поздрави другия, различен от нашата култура, е проява на толерантност. Мисля, че добрият пример ще бъде модел, който учениците следват.
Как се постига многообразие в класната стая и как се преодоляват социалните и културни различия?
Концепцията за многообразие се основава на приемане и уважение. Това означава разбиране, че всеки индивид е уникален и признаване на нашите индивидуални различия. Училището е микрокосмос, който отразява обществото като цяло и културата играе водеща роля. В класната стая се ръководя от мотото на Европейския съюз – единство в многообразието. Уча децата, че различието е нещо хубаво и може да го използваме, за да се сближаваме с другите. Всеки ученик има различни умения, знания или интереси, така ако работят или творят заедно могат да постигнат повече.
Дайте примери от практиката, които помагат за засилване на междукултурния диалог.
Междукултурният диалог повишава взаимното разбирателство, помага да се намали социалната изолация и да се насърчи приобщаването. Чрез различни инициативи и проекти в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ децата показват своите умения, качества и ценности. Учениците участват активно в рецитали по различни поводи – откриването на учебната година, Деня на народните будители, Хелоуин, Коледа, Деня на благодарността, рецитали посветени на гибелта на Васил Левски, 3-ти март, 8-ми март, Лазаровден, Седмицата на детската книга и изкуства за деца, патронния празник на училището, в Деня на Ботев и на загиналите за Освобождението на България. Извънкласните и извънучилищни дейности се осъществяват чрез няколко проекта, ръководени от преподавателите ни. Сениха Махмуд с клуб „Занаяти“ разкри тайните на старите занаяти тъкачество и грънчарство и ги предава на поколенията. Лилия Иванова с групата „Уча и играя“ чрез игровия модел мотивира учениците да спортуват – модерното и качествено физическо възпитание изгражда здравословен начин на живот. Чрез клуба по фотография „Селфи“ Рукие Ахмедова успя с учениците да отрази всички групи по проекта „Подкрепа за успех“, училищни събития и тържества. Аз ръководех клуб „Обичам те, роден край“. Запознах децата с празниците и традициите на етносите в България. Един ден посетихме най-възрастната жена в селото – баба Зекие. В знак на уважение, те целунаха ръката й. Жената им разказа стари спомени от живота си и те я слушаха с интерес. За да се съхрани родовата памет, поставих задачи на участниците в клуба да проучат своят род. Трябва да знаем кои сме, кои са нашите корени, да чуем разказите на възрастните, да ги запишем и съхраним за бъдещите поколения.
По проект „Подкрепа за успех“ учениците се включват в групи за подпомагане на обучителни затруднения по български език и математика. Осъществяват се дейности чрез различни упражнения по правопис, граматика и математика. Съвместно с учители, родителите участват в публични изяви, на които децата демонстрират знания и умения. В извънкласните дейности се създават нови подгрупи и общности. Осъществява се лесна комуникация, която допринася за опознаването на другия. Вярвам, че е важно е родителите да бъдат образовани и съпричастни с дейностите ни. За да се развиват учениците, е нужно да се полагат грижи за образованието на техните родители и за утвърждаването му като ценност сред общността. Мисля, че е нужно да се провеждат постоянни родителски срещи. Предвид пандемията, сега общуваме чрез телефон и месинджър. Подхождам с уважение и толерантност към родителите, защото всяко семейство е индивидуално и уникално и има своите разбирания за възпитание и образование.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади
Написаното от колежката е абсолютно вярно! Който не е работил в училище на село, няма представа как се работи с такива деца! Блазе им на колегите в градските училища, където наистина се постигат отлични резултати! Толерантността е най- важния принцип в училищата с билингви! Колежката я познавам лично и наистина тя се е сраснала с професията си! Дерзай Севим!
Браво, колежке, точно такава е ситуацията и първите, които се сблъскват с този проблем са учителите в детските градини. Заължително децата трябва да посещават детска градина, за да се навакса поне в някаква степен овладяването на български език. После е много късно.