Димитър Петров, директор на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ е известен в творческите среди със своите стихове и къси разкази. Занимава се с краеведски изследвания и е участник в редица научни конференции на исторически музеи с около 15 научни статии в областта на етнографията, Възраждането и новата история. През последните няколко години сме свидетели на новата му страст – потапянето в света на детските приказки, стихчета, скороговорки и гатанки. Приказките са номинирани с награди и издавани самостоятелно в книжки или в сборници: „Царският зет с трите имена“, „Боян и трите безценни дара“, „Принцеса Морефея от Орбод“ и новата „Полетът на костенурчето Косьо“. Художественото произведение е своеобразен подарък, който авторът сам си прави за рождения си ден другия вторник.
Кое те вдъхнови да напишеш последната си приказка „Полетът на костенурчето Косьо“?
Четвъртата ми и последна детска приказка е съвременна. В основата й стои действителен случай. Посветил съм я на голямата си внучка Деяна. Когато беше в първи клас, стана свидетел заедно с родителите си на пътен инцидент с малко кустенурче по пътя за Шумен в близост до Радинград. Деяна го донесе вкъщи с разцепена коруба. След като му зараснаха цепнатините по костната обвивка с дебели ципи, пуснахме горския обитател на свобода в местността Пчелина.
Как протича творческият процес на създаване на подобни произведения?
Появяват се спонтанно, оживяват във въображението ми. Там се срещат героите и си изясняват взаимоотношенията. Първа се избистря идеята. Следват я героите и я населват. После обмислям известно време сюжета. Той сам се регулира и самонаглася. Тогава го записвам, така както правят художниците със скиците си. Правя проектче и започвам да го реализирам.
Приказките ти се харесват от малки и от възрастни. Как си обясняваш това?
Тайната е, че са правдиви приказки. Във творчеството за деца не бива да се използва лъжа. Не може един автор да спекулира с текста. Недопустимо е да е нечестен и неистински независимо какво пише – стихове, разкази или романи.
Стоят ли зад героите реални личности, или са плод на въображението?
Героите, разбира се, са взети от реалния живот. Всички имат прототипи. Ако са приказни същества, съм почерпил идеята от приказките, легендите и митовете, които съм слушал или чел. Също така в моите приказки се появяват елементи от българския бит, фолклор и история. Натрупаната информация през годините ми дава фундамент или банка от знания, които използвам. Като един шивач прекроявам парчетата цветен плат и съшивам свои дрехи, с които обличам героите или насищам картините си. Всичко е интерпретация на реалния живот.
Кое те подтиква да „рисуваш“ детския свят, пълен с вълшебства?
Тъй като човек живее в реалността, му се иска понякога да може да променя света по вълшебен начин. Да спре несправедливостта, да няма гладни, жадни, бедни, болни и онеправдани. Да няма тъжни и печални. Да може с магическа пръчица да премахва злото, лошото, омразата… Това е заложено в душата на човека. Затова се появява творчеството, откритията и световния технологичен прогрес. Така се появиха компютрите и интернетът. Този човешки стремеж смъква идеи и космически проекции и ги материализира.
Какви приказни същества преплиташ в приказките си?
Наред с феите и вълшебниците се появяват и чудовищата и отрицателните герои. Те вървят ръка за ръка. Така е и в живота: бялото и черното, доброто и злото. Човек сам избира по кой път да тръгне – по левия или по десния, по трудния или по лесния. Има и среден път. Но той е за тези, които не могат да вземат решение.
В приказките си вмъкваш мъдрости и поуки…
Да, това са общочовешки ценности. На тях трябва да се учат и малки, и големи през целия живот. Това са вяра, надежда и любов и техните нюанси, които са ни предоставени и достъпни. Жизнените потребности, духовният и душевният свят на хората раждат приказните същества. Да си спомним бялата лястовица на Йовков – птицата на надеждата. Ето, така са се появили Жар птица, говорещи жерави, мъдри сови и бухали, сини птички на щастието, гълъбици вестителки и прочие. Появяват се, за да се втъкат в канавата на приказката като опитност и човешко познание, натрупано през вековете на цивилизацията. В „Полетът на костенурчето Косьо“ е положена идеята за природата, за нейното опазване и съхранение.
Какви други тайни пазят приказките?
Има архетипове, математика, геометрия, микрокосмос, макрокосмос, музика, игра на словото. Магията на словото, бих казал. Няма да разкривам реалните истории, залегнати в основата на приказките си, но те са истини и това си личи или усеща интуитивно от четящите. В тях могат да оживяват камъни, да говорят животни и растения, да се пренареждат природни картини и всякакви вълшебства, за да променят средата по пътя към доброто. Всичко това е заложено в борбата за утвърждаване на реалността. Приказките са инструменти за достигане и осъществяване на мечтите. Тъмнината става светлина, всичко разцъфва и се променя. Като метаморфозите, превърнали се в пеперуди. Човек трябва да вярва в себе си! Така правят и моите приказни положителни герои. Отрицателните герои са филтрите, философският камък за превръщане на злото в добро. Те карат доброто да оцелее, да става силно и накрая да победи.
Какво е основното послание към читателите – малки и големи?
Мечтайте! Поставяйте си добри и съзидателни цели! Когато един мечтае и вярва в себе си истински, се осъществява мечтата. Когато много мечтаят и вярват в една и съща цел – то тя се сбъдва много бързо. Но както е в приказките и в реалния живот, често се сбъдват и недоброжелателните идеи и мисли, продиктувани от низки чувства, от завист, злоба, омраза, егоизъм и мракобесие. Но накрая доброто побеждава. Така е откакто свят светува…
Десислава СТЕФАНОВА
