Османски учени и поети в Разград – една малко известна страница от миналото

Почти всички що-годе значими градове в българските земи по време на османското владичество поемат функциите на центрове на каази. В рамките на тази по-малка административна единица с обхват на околия особено широки правомощия са възложени на местния кадия, който далеч не е изпълнявал само функциите на съдия, както понякога се мисли. Неслучайно подопечната му територия се означава още и като кадилък.

Едноокият мюфтия, строител на чешма

Известен управник, учен и творец през 16-ти век е бил Пир Мохамед Ускюби (Скопски) ефенди. Роден е в Истанбул. Произхождал от родители, взети от девширме (кръвен данък). Отначало се присъединява към бекташите и става дервиш. След това става ученик на известния учител, учен, кадия и за известно време османски шейхулислам (главен мюфтия) Çivizâde Mehmed Efendi (1476-1547). Пир Мохамед е бил учител в различни известни медресета. По някое време е управител на Нови пазар и тогава едното му око е увредено от бандитски набези. Поради тази причина той става известен още като „Yekçeşm“ (Tek gözlü – Едноокия) и „Blind Mufti“ (Кör Mufti – Слепия мюфтия). Към 1580 г. е преместен като мюдерис (професор) в мектебето при Ибрахим паша джамия в Разград. През 1582 г. станал неудобен поради изявление, което дал за тълкуване на думата за сексуално безпомощен мъж (innîn). Отнесъл това тълкуване към някакъв местен от медресето. По-късно е преместен като мюфтия и мюдерис в Скопие. Умира там през 1611 г. Според съвременниците си е бил много остроумен и шеговит човек. Съставител е на сборници с османско законодaтелство и подреждане на фетвите (съждения и заключения, отнасящи се до въпроси и проблеми, свързани с нормите на правото и постановките на шариата). Обичал е да прави чешми. По времето на мюдериса, кадията и мюфтията Пир Мохамед ефенди през 1582 г. е построена чешмата Башбунар, с която се каптира изворът. Спомената е от Евлия Челеби през 1621 г. На каменна плоча върху чешмата Башбунар в Разград през 60-те години на 20-ти век е намерен надпис с текст „Който строи чешма, мястото му не е ли в рая? Настоящата най-бистра вода да ви напомня за моята ръка. Съпругата на Мохамед ефенди – Бостанджи Фатма“.

От тази чешма идва поверието, че който пие вода от нея, остава в Разград, но после това се пренася върху Момина чешма.

Съдията поет – моралист и разказвач на истории за грехове и за изпепеляваща любов

Невизаде Атай (1583-1635) е роден в Истанбул. От 1606 г. е бил мюдерис (професор) в медресето Джанбазие в Истанбул. Бил съдия в различни градове на Османската империя: Бабаески, Варна, Русе, Силистра, Текирдаг, Хезарград (Разград), Търновo, Трикала (сега град в Северозападна Гърция), Манастир (Битоля) и Скопие. В Хезарград е кадия (съдия) от 1620 до 1623 г. Атай прекарва живота си на Балканите, далеч от Истанбул. Според това, което се разбира от източниците, той е бил приятно говорещ, остроумен и саркастичен човек. Подобно на дядо си и баща си, той се обръща към суфизма и се превръща в един от последователите на Азиз Махмуд Хюдай, основателят на суфистката секта Селветийе. Атай е написал много поетични и прозаични произведения на различни теми, които са извън традиционните. Принадлежи към т. нар „дивански поети“. Диван (в литературата на Близкия и Средния изток) предстdвлява сборник с лирически стихотворения от един поет или група поети, обединени по някакъв критерий. Стиховете са подредени по азбучен ред на техните рими. Използвал е жанра маснави (месневи). Този жанр принадлежи към персийската поезия, в него са описани главно героични, исторически или романтични епоси, както и образователни произведения. Каквато и да е темата в месневи, първата забележителна черта е, че събитието се разказва като в приказка. Многото събития следват едно след друго, надхвърлящи мерките на разума и логиката. Изображенията на околната среда не са верни, героите на историята участват в свръхестествено поведение. В приказките често се използват приказни мотиви като демони, феи, гиганти, вещици и дракони. Няколко негови месневи са организирани в четиридесет „разговора“, в които се обхващат теми като любов, поклонение, смирение, добродетел, работа, доброта, преданост и лъжи. В двадесет и осмия разговор са разказани истории за Насреддин (Настрадин) ходжа.

Изразявал е местния живот, бита и обичаите на хората и особено се опитал да разкрие различните забележителности и красоти на Истанбул. Включил е и някои реални събития в историите си. В някои от своите произведения той използва труден и сложен език, който е често срещан в неговата епоха, а прозата му е още по-бомбастична. Една от месневите му „Sâkiname“ е творба, изобразяваща вино и винени запои. Написана е през 1617 г. в Силистра. Атай започнал да пише в Разград меснева, която се нарича Nefhatü’l-Ezhâr. Довършил я в Търново през 1624 г. Състои се от двадесет части. В произведението има стихове за обединяване на Аллах с поклонението и отхвърлянето на идолопоклонството по отношение на качествата и името на Аллах, молба към и възхваляване на Бог, възпоменаване и възхваляване на Мохамед, последния пророк на ислямската религия, оплакване от времето в което живее, причината да напише тези месневи. Основният раздел е от двадесет теми, в които се разказват различни истории. В деветата история на това произведение се споменава заможен човек на име Хусам. Хусам стои зад типа човек, който забогатява чрез измама на хората. Въпреки че продължава да говори за Аллах, добронамереност и да помага на нуждаещите се, той никога не е правил нещо добро за никой в реалността. Всеки се отвращава от този герой, натрупал богатство през целия си живот чрез манипулативни трикове. В крайна сметка Хусам умира и неговото богатство, натрупано чрез множество измами, след това се узурпира от други хора. Докато той страда от непоносимата болка на Ада, други живеят живота си с изоставеното му богатство.

Други части от произведението описват типажи на хора с различна сексуална ориентация (хомосексуалист, лесбийка), както и със сексуални отклонения (педофил). В творбата, в края на историите, развиващи се около тази тема, грешниците получават наказание от очевидците, дори преди да бъдат изправени пред съда. Поетът умишлено завършва историята им с жалък край. Съдбата на героите, които нарушават тогавашната морална структура в обществото е целенасочено проектирана така, че да завърши с ужасяващо назидание. Има една история за незаконно посегателство върху имущество и кражба. В деветнадесетия разказ се споменава как крадецът сам си изпросва наказанието. В овощна градина той се забавлявал до полунощ със своите приятели, пиещи алкохол. Всъщност търси възможност да използва своите умения. Един от приятелите му носи златно тъкан колан. Този колан е неговата цел. Повлияни от напитките, всички се опияняват (изразът е „прелитат над луната“) с изключение на крадеца. Бързо поставя колана в пазвата си и бърза да избяга. Когато остава без дъх, той разбира, че коланът е на път да падне. Той го хваща и изведнъж усеща огромна болка. Това е така, защото това, което той по погрешка е откраднал като колан, все пак било змия. Веднъж ухапан от змията, крадецът се втурва обратно към сбирката на приятелите си. За да спре вливането на токсини в тялото му, крадецът бил принуден да си отреже ръката. По този начин той е справедливо наказан поради деянието си.

Един от разказите е за силата на любовта. Мюсюлманско момче и изключително красиво християнско момиче се влюбват. Въпреки че любовта изгаря тези двама млади, изглежда невероятно да се съберат, тъй като имат различна вяра. Просто изглежда невъзможно да се получи одобрение от обществото. Поразени от мъка и тревога и двамата се самоубиват. В отчаянието си, те търсят убежище в непосредствената смърт. Мюсюлманското момче знае, че дори и след смъртта те няма да могат да бъдат заедно, тъй като девойката християнка ще отиде в Ада, докато той по силата на религията ще живее в Рая след смъртта си. Стремящ се да се срещне с любовта си в следващия свят, ако не тук на Земята, момчето приема християнството и умира в християнска вяра. Не знаейки за новоприетата му християнска идентичност, девойката решава да приеме мюсюлманската вяра. Както се вижда, и двамата влюбени обръщат вярата си в името на любовта, но съдбата е решила друго. Идеята на Атай е, че любовта е толкова силно чувство, че няма граници между религия, език, раса, цвят или каквато и да е друга разлика, и обичащите се са склонни да променят вярата си, само за да бъдат заедно.

Какви ценности, достойнства, черти на характера и действия, поетът счита за приемливи? В много глави той възхвалява справедливостта, честността, прошката, морала, зачитането на социалните права, зачитането на правата на човека, а не стремежа към незаслужени облаги или статут; защитава правата на децата и правата на жените и много други глобални и вечни ценности. Мисията на този творец е да учи на добронамереност читателите, като илюстрира и бичува злото. Повечето историите са се случили в Истанбул, Бурса, Силистра и Разград, а авторът като истински поет моралист представя на своите читатели наблюдавани дефекти в социалния строеж и морални въпроси чрез влиятелни и запомнящи се измислени истории, пропити със социалната критика.

Проф. д.п.н Пламен РАДЕВ

Източници: TDV İslâm Ansiklopedisi Kuzubaş, M. (2020). Within the context of sociological criticism theory, a literary work from the 17th century; Nefhatü’l-Ezhâr, Technium Social Sciences Journal, Vol. 11, 451-461.