Забележително събитие за Разградския край и специално за Побит камък са действията на четата на Панайот Хитов – със знаменосец Васил Левски в началото на 1867 г. в непосредствена близост до селото.
На 28 април 1867 г. Панайот Хитов превел четата си през Дунава, източно от Тутракан, и поел към Лудогорието. Отправил се към Побит камък, тъй като селото му е било известно като българско и разчитал да установи връзка с жителите му, за да снабди четата с храна. Четата достигнала землището на Побит камък на 3 май 1867 г. и престоява два дена.
Писарят на четата Иван Кършовски в своя бележка отбелязва така: „ 3 май през нощта стигнахме в една по ситна гора, през село, що се зове Грамада /Дикилиташ/, осъмнахме надясно от гората, срещу селото, на една чука към север“.
Четата е била снабдена с вода и храна от Нено Пенчев и Стоньо Коларов.
В бележника на Кършовски не се споменават имената на хората, които са превели четата до железопътната линия Русе-Варна и до река Русенски Лом, от спомените на стари хора от селото се сочат имената на братята Нено и Христо Къневи като водачи на четата.
Целта на четата на Панайот Хитов не е била да води сражения, а да повдига населението към въстание. От една страна, тя искала да повдигне духа на населението, а от друга страна, да събере сведения за положението на народа. Тя бродила цяло лято по билото на Стара планина заедно с четата на Филип Тотю, с която се съединила в Сливенския балкан и преминала в Сърбия в края на август 1867 г.
Мнозина от жителите на селото узнали за минаването и спиране на четата на четата край селото, но това било запазено в тайна.
Минаването и спирането на четата на Панайот Хитов край Побит камък не е случайно. Войводата е разчитал да намери верни другари, за да увеличи броя на четата.
За това свидетелствува и Продан Гиргински. Според него планът бил четата да мине навръх Гергьовден и след като изядат гергьовското агне в гората, юнаците да заминат за балкана. Четата обаче закъснява около две седмици датите на Кършовски са по стар стил/. През това време надеждните младежи, които биха могли да се присъединят към четата, се пръснали вече по околните села по работа.
Преминаването на въоръжената чета озлобило властта, която дала нареждане да се преследват заподозрените. Черкези започнали да се скитат безнаказано от село на село, ограбвали имота и добитъка на хората и убивали мирни хора. При такива случаи са били убити жители на селото: Марин от Гайтанджи-Дончовите, Тотю Амужата, Цоньо Филчев и Михо Татевски.
За да се запазят от насилие и обири, жителите на селото започнали да се събират по няколко семейства на едно място и не останали длъжници над турските издевателства. Не били редки случаите на отмъщение. Зачестили изчезвания на черкези, което всявало страх и у другите. Черкези не смеели да замръкват в гяурското село Побит камък.
Времето след преминаване на четата на Панайот Хитов през 1867 г. е период на революционен кипеж срещу тиранията. Васил Левски започнал организирането на тайни революционни комитети из цялата страна.
Революционен комитет в Побит камък бил основан през 1873 г. Стари хора като Иван Посабински и Цоньо Цвятков, които били членове на комитета, разказали спомени, записани от Иван Георгиев и Димитър Петров като доказателство за съществуването му.
През 1987 година е изградена Алея „150 години от рождението на Васил Левски“. Алеята е в местността Николов геран – там, където е била отседнала четата.
На Алеята се намира мемориалният паметник, отбелязващ мястото, където е бил бивакът на четниците. По дължина от близо три километра на асфалтираната Алея са разположени и други каменни блокове, на които са изписани мисли за Левски и мисли от Левски, както и имената на четниците. Всички те са изработени от скулптура Ненко Метев.
Всяка година на 19 февруари по инициатива на местното читалище с поход до Алея „Васил Левски“ жители на селото почитат паметта на Дякона и на загиналите за свободата на България. Тази година традицията също бе спазена.
Читалищно настоятелство на НЧ „Самообразование 1894“
