Апелативният съд във Варна остава в ареста и двамата разградчани, които в края на януари бяха привлечени като обвиняеми за това, че са използвали чужди платежни инструменти без знанието на титуляра.
Разследването срещу Пламен М. и Мартин Н. започнало след жалба на собственика, изгубил в Разград портфейл с лични документи и две банкови карти. При опит да ги блокира, се установило, че с тях вече на няколко пъти са теглени пари и наличността е намаляла със 147.57 лева. С помощта на видеозаписи от охранителни камери била разкрита самоличността на извършителите. Те са привлечени под отговорност за това, че в условията на продължавано престъпление в съучастие са осъществили 5 транзакции, като използвали чужди платежни инструменти, без съгласието на титуляра.
Обвиняемите твърдят, че намерили картите, захвърлени на улицата. Двамата са многократно осъждани – Пламен 19 пъти, а Мартин общо 10.
В края на януари Окръжният съд в Разград е уважи искането на прокуратурата за задържане под стража само на Пламен, докато на Мартин определи подписка. От държавното обвинение обаче протестираха определението пред Апелативния съд във Варна с настояване и спрямо Мартин да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение.
По време на заседанието пред втората инстанция прокурорът е посочил, че става дума за утвърден престъпен рефлекс – когато видели картите, двамата не се замислили за последствията от действията си. В кратък период от време направили покупки от три търговски обекта.
Защитата на 38-годишния мъж Мартин пък пледира, че картите са намерени, а не присвоени, освен това сумата е малка.
Апелативният състав обаче намери искането за задържане за основателно. Според магистратите, доказателствата обосновават подозрението за съпричастността на Мартин към деянията, освен това многобройните му осъждания водят до извод, че има реална опасност отново да наруши закона. Той няма постоянен адрес и често променя местоживеенето си, което пък означава, че има и риск да се укрие.
В същото време адвокатът на Пламен М. обжалва наложеното му в Разград „задържане под стража“, като посочи че съдебното минало не може да е достатъчно основание за най-тежката мярка за процесуална принуда. 40-годишният Пламен има постоянен адрес и семейство, за което се грижи. Апелативният прокурор обаче обърна внимание, че користните престъпления за него са източник на средства.
В крайна сметка съдът прецени, че съществува обосновано подозрение за авторството на деянието. 19-те осъждания говорят за реална опасност от извършване на престъпление, независимо от семейното положение на обвиняемия. Затова и съставът по делото не намери основания да измени мярката му за неотклонение.
Определенията на втората инстанция не подлежат на обжалване.
