Голямо предизвикателство е да избереш за професионалната си реализация малко населено място, където възможностите са ограничени. Затова повечето висшисти се насочват към големите градове и се стига до дефицити в по-неатрактивни части на страната.
Сред смелчаците, предпочели трудния път, е Румяна Тодорова, която след много години в чужбина, избира Кубрат. В лудогорския град създава двете най-значими за нея неща – семейство и езиковата школа „DREAMLAND“.
Имах мечта и тази мечта стана реалност. Радвам се, че трябваше да се изправя пред трудности, за да мога да изградя характер. Без моите ученици и семейство не бих имала куража да стигна до тук, споделя преподавателката по английски език. За нея учителството не е само професия. Казва че ако е професия, то значи е прехрана и безразличие, а когато е мисия и чувство е истинско призвание.
Учителят е закодиран някъде дълбоко в душата и се отключва с обич, казва още Румяна
Тодорова. Разкрива, че у себе си най-много харесва усмивката и иска да вижда повече усмихнати хора, независимо от трудностите и неволите на деня.
Госпожо Тодорова, как се насочихте към езика на Шекспир?
Учениците учат в страх – от изпитване, от оценки, от грешки, защото и от най-малката грешка знаят, че има последствия. Когато една система се управлява чрез страх, тя е всичко друго, но не и образователна. Затова от дете мечтаех да стана учителка, исках да бъда по-различна от строгите ми преподаватели, да прилагам други методи в работата си, така че да няма скучни часове. Исках да покажа, че всяко дете заслужава уважение, независимо колко добре усвоява дадения предмет и кои са родителите му.
Първо завърших магистратура със специалност „Биология и химия“. Това бяха любимите ми предмети в училище, но паралелно посещавах курсове по английски език, за да усъвършенствам владеенето му. По това време нямаше свободни места за учители по биология и химия, но пък имаше глад за преподаватели по английски език. Така още на следващата година след дипломирането си, без да се замисля, се явих на кандидат-студентски изпит по английски и докато учех, вече го преподавах в родния Исперих. В последствие завърших начална и предучилищна педагогика с чужд език, по-късно записах и „Английска филология“. Тогава си мислех, че е случайност, сега осъзнавам, че съдбата има пръст в това.
След толкова години в чужбина какво Ви изкуши да се върнете тук и да се посветите на учителството?
Преди да замина за Англия имах шестгодишен стаж като учител по английски в училище „Васил Априлов” в Исперих. Веднъж един мъдър човек ми каза, че не мога да преподавам езика без да съм била в страната, в която се говори, да опозная културата, навиците и традициите й. Така осъзнах, че ако искам да се усъвършенствам трябва да замина. Наложи се да се разделя с работата си, за която се борих толкова много, а и с близките си, което беше най-трудно за мен. Това обаче ми помогна да осъзная какво е семейството и родината за мен. Въпреки че в Англия получавах десетократно по-висока заплата от учителската ми в България, осъзнах, че и тук човек може да успее, ако се труди достатъчно и е отдаден на работата си. Уверих се, че нашите деца по нищо не отстъпват на английските, дори са по-добри. А и нямаше как да забравя детската си мечта да вдъхна душа на родното образование. В Кубрат ме доведе любовта. След престоя ми в Англия, пристигнах в града с розови очила и изпълнена с мечти, но шамарите на живота не закъсняха. Няколко поредни години ми беше отказвана работа като учителка и в един момент се оказах със заеми, две деца и без пари.
Нощ след нощ не спях да мисля как да се справя със ситуацията и така започнах да водя частни уроци по английски език. Стана ми ясно, че ако искам да сбъдна своите мечти трябва да го постигна сама и с много труд. В началото се борех за прехраната на децата ми и никой и нищо не можеше да ме спре. Отговорността към учениците ми, усмивките и искрящите им очи ми помагаха да продължавам да се боря. Така се роди езикова школа „DREAMLAND”. Има я благодарение на моите недоброжелатели и на страхотните деца тук, които заслужават качествено обучение не по-малко от връстниците си в големите градове. Школата нямаше да съществува и ако госпожа Неделчева – директорът на ДГ „Щастливо детство” в Кубрат, не беше повярвала в мен. Подаде ми ръка в труден момент и досега успешно работим заедно.
Коя е най-подходящата възраст за чуждоезиково обучение?
В моята школа идват деца от 3 до +18 години. Обучението им започва още в детската градина. Колкото по-малки са те, толкова по-лесно усвояват информацията. И в ученическа възраст знанията се надграждат. Употребата на английски език е вече част от нашето ежедневие, той е задължително знание за нашите деца.
На какво се гради успешната връзка учител-ученик-родител?
Ако нещо се гради с любов и доверие, то трае вечно. Родителите ми поверяват децата си и трябва да са сигурни не само, че ще им дам знания, но и ще се отнеса с уважение към тях. Моя любима фраза е: „Children don’t care how much you know, but they know how much you care!“ или „Децата не ги е грижа колко много знаете, но те знаят колко много ви е грижа!“. Да, децата знаят, че в мое лице имат приятел, на когото могат да разчитат във всеки момент, вдъхновявам ги да работят по-упорито, за да постигат по-добри резултати. Обичам ги, държа се мило с тях, не спирам да ги насърчавам, а когато е нужно съм строга, но справедлива и те се съгласяват с моята критика.
Какви методи използвате, за да улесните малките в усвояването на чуждия език?
Играейки, детското им съзнание жадно поглъща информацията. Рисувайки, оцветявайки и забавлявайки се усвояват основна лексика, с която по-нататък ще съставят изречения, а с тях и текстове, постепенно ще се вграждат и граматични правила. В тази възраст компютърът е ценен помощник. Кабинетът ми е оборудван с компютри, наблягам на интерактивното обучение, което разнообразява скучния процес и прави уроците много по-интересни. Учебните системи, които ползвам превръщат заниманията на децата в истинско приключение, мотивират ги и изучаването на езика се случва естествено.
Винаги започвам часа си с усмивка. Питам ги как са, предразполагам ги с някоя шегичка, искам кабинета ми да се превърне в любимото им място за учене. Апелирам колегите си да инвестират в учениците си знания и най-важното – сърце!
Аз уча децата да не се страхуват да грешат, да бъдат смели в мечтите си и да вярват, че имат сили да ги реализират. С те времето става все по-уверени, сами започват да си поставят цели и да търсят начини да ги постигнат. Съветвам ги да не пропускат възможност да увеличават знанията си, да слушат музика и да учат текстовете на любимите си песни, да гледат англоезични видеа и филми, да играят игри на английски език, когато научат нещо ново, да го използват колкото се може по-скоро. Говоренето е много добър метод за усвояване на езика.
Езикът не е само средство за общуване, но и … Как бихте продължила това изречение?
… ключът на вратата към света. Дава ти неповторима възможност да пътуваш и да опознаваш чужди хора да се потопиш в различна култура, да я сравниш със своята, да извлечеш най-доброто от нея и после да го приложиш в родината си. Така както направих и аз.
Децата променят света на възрастните. Как промениха Вашия свят?
Всички мои възпитаници са различни, но еднакво скъпи и незабравими за мен. Карат ме да се чувствам специална и обичана, убедиха ме да остана добра, защото упоритата доброта побеждава и най-лошото сърце. Енергията им ме кара да бъда още по-смела в мечтите си. Те са мой стимул да не спирам да се развивам. Бих им казала да не спират да преследват мечтите си, а на родителите да уважават учителите, които вдъхновяват децата им.
2020 година мина под знака на COVID-19. Какви изводи си направихте в края й и какви предизвикателства си поставихте за 2021 година?
Краят на годината не е край. Началото на новата година не е ново начало. Това просто е следваща стъпка по пътя на живота ни. Стъпка, която правим, носейки със себе си много повече опит и мъдрост, повече любов и човечност. Моето предизвикателство е да имам цели, които да постигам и да не губя себе си.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА – Нади
Отдаден учител с не само отлично владеене на английски, но и способност да го преподава: накрая. Пожелавам ви продължаване на успеха и, което е по-важно, успехите на вашите ученици в познаването на този световен език. Надявам се всички да намерят своята ниша в живота.