„Беше готино безсънно изживяване“, така Джем Енчев описва 7-то издание на Plovdiv Game Jam, в което 15 отбора от България за 3 дни трябваше да създадат компютърна игра и да я представят в неделя, 31 януари, заедно с още 28 789 души в целия свят.
Четиримата ученици от Математическата гимназия работиха почти денонощно заедно с непознати за тях съотборници от цялата страна. Регистрирали са се в сайта на състезанието в сряда, след това са се представили в дискорд пред другите регистрирани участници, за да сформират отбори, и са получили достъп до засекретената тема на тазгодишното състезание. Тя се задава едновременно за хиляди отбори от целия свят, а Пловдив е само една от точките на активност на световното състезание Global Game Jam.
Тази година бе дадена загадъчната тема „Изгубен и намерен“. След това се разпределят задачите – „програмистите“ се заемат с кода, а „артистите“ – с правене на 3Д модели, текстуриране, UI дизайн. Някои чакат съотборниците им да се приберат от работа, за да могат цяла нощ да работят по играта чрез онлайн връзка. Осмокласникът Иван Наков и единадесетокласникът Пламен Петров например са в един отбор с българи, които от години разработват компютърни игри и 3Д анимации за международни компании.
„Те ме взеха под крилото си, като ми показаха уникалната си идея, която много ме впечатли и мотивира да работя по този проект. През цялото събитие аз се запознах с много нови хора от различни краища на България, което ми помогна да разчупя еднообразието от пандемичната обстановка“ – казва Пламен. Негов съученик от паралелка „Софтуерни и хардуерни науки“ в Математическата гимназия е Джем Енчев, който казва: „За тези 3-4 дена придобих доста знания за процеса на създаване на игра, както и за работата в екип и особено да разчиташ на някой друг, без дори и да си го виждал. Беше си готино безсънно изживяване“. Джем коментира и чисто художествения процес по създаване на сюжета на играта: „Темата беше Lost and Found (изгубен и намерен) и решихме да опитаме да се насочим към имплементиране по-скоро на емоционална загуба отколкото на физическа. Написах историята, работих по програмирането, Game дизайна, графиките и анимациите“.
Онлайн-обучението не е загубено време, ако контактуваш с правилните хора. Например осмокласникът Иван Наков намерил своя отбор с помощта на единадесетокласниците Пламен и Джем, които пък разбрали за състезанието от абитуриента Крис Йотов. „Лично на мен това състезание не ми попречи на училището, въпреки че съвпадна с приключването на първия срок“ – казва Иван Наков и споделя сюжета на викингската игра, върху която е работил: „Нашата идея беше 3D игра, в която един викинг събира всички части от своята „душа“, което най-накрая ще го върне във Валхала. Аз си разделих писането на кода с един друг човек от отбора, общо горе-долу работихме 30-40 часа. За в бъдеще мисля да продължа да се занимавам с програмиране и гейм дизайн“.
Бъдещите творчески планове на останалите също са в областта на програмиране, видеография, снимане на късометражни филми и … ремонтиране на москвич осмица. Творческите личности нищо не може да ги спре – нито това, че са родени в малък град, нито ограниченията на онлайн-общуването. Точно тук те са в стихията си с безкрайните възможности на интернет за контакти, обучение и творчество.
Даниела НЕДЕЛЧЕВА
