Разградските корени на великия турски държавник Исмет Иньоню

Исмет Иньоню (1884-1973) е турски военен и държавен деец. Завършил е Военно училище и стига до чин генерал. В първото правителство на Република Турция той е назначен за началник на Генералния щаб. След това оглавява турската делегация на преговорите в Мудания (град до Бурса на брега на Мраморно море, където се подписва примирие от Гръцко-турската война (1919-1922). Тогава демонстрира брилянтни дипломатически умения. От 1922 година е министър на външните работи на Турция. През 1922-1923 г. е ръководител на турската делегация на преговорите в Лозана, където отказва да подпише унизителен за страната си договор и напуска конференцията. От 30 октомври 1923 г. до 20 ноември 1924 г. и от 3 март 1925 г. до 1 ноември 1937 г. е министър-председател на Турция. Той се е радвал на почти неограниченото доверие на Мустафа Кемал Ататюрк, което му донася не само високи, макар и заслужено заслужени позиции, но и ожесточена омраза от хората в бившия кръг на първия министър-председател на Турция Рауф Орбай (1881-1964), които не се могли да простят на Исмет, че ги е изпреварил по кариерната стълбица. През 1934 година, когато в Турция са въведени фамилните имена, той взема фамилията Иньоню – в памет на битката при селото (сега град в провинция Ескишехир), в която през 1921 година два пъти победил гръцката армия. На 11 ноември 1938 г. става втория по ред президент на Турция. Стои като такъв до 22 май 1950 г. От 20 ноември 1961 г. До 20 февруари 1965 г. е отново министър-председател на Турция.

Като стана дума за фамилията на държавника, колкото и изненадващо да звучи, до 20-ти век жителите на Турция не са имали фамилни имена. До 1934 година страната използва арабската именна система, която била много трудна за разбиране, особено за чужденците. Тази система е представена от дълга верига от няколко имена. На 21 юни 1934 г. в турската държава е одобрен Законът за фамилиите, след което всеки жител нарича собственото си име и фамилия. На 26 ноември същата година е прието друго нововъведение и създаден закон „За премахването на префиксите към имената под формата на прякори и заглавия“. Оттогава не са правени промени по отношение на турските имена и фамилии.

И все пак, защо Исмет Иньоню и каква е връзката му с Разград?

Ами защото майката на Исмет Иньоню е живяла в града от малка.

Тя е позната като Çevriye Hanım – Джеврие ханъм (1867-1959) и е родена в с. Калово (с. Дянково). Нейният баща Хасан ефенди е бил мюдерис към джамията „Ибрахим паша“. Той е принадлежал към улемата и със семейството си е живеел в Разград. Мюдерисът по правило е директор и главен учител (нещо като професор) в медресето, което е по-висш тип училище от мектебето – елементарното училище. Улема е общо название на учените в ислямския свят. В по-тесен смисъл, особено в контекста на сунитския ислям, улема се наричат пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската доктрина и право. Цялото семейство на Хасан ефенди се изселва след Санстефанския договор от 1878 г. в Измир – Османската империя.

В Истанбул през 1880 г. съдбата среща младата Джеврие с Мехмед Решид Ефенди (1854-1920/1921) и те се женят през същата година. Рашид ефенди е с кюрдски произход. Роден е в Мала́тия (сега град в Югоизточна Турция). Завършил е местното медресе и получил диплома за съдия. От 1876 до 1878 г. е работил като чиновник в данъчното управление на Пловдив. След това известно време работи в Истанбул като чиновник, но е освободен през 1879 г. и е безработен за известно време. Джеврие ханъм и Решид ефенди се женят през 1880 г. в Истанбул. Естествено, че Джеврие следва съпруга си на всички работни места до кончината му през 1920 или 1921 г. Той започва работа като счетоводител в съдебната палата на провинция Айдън на 13 юли 1880 г. През 1883 г. става съдия в първоинстанционния съд в Измир, След това е назначен за първи секретар на Касационния съд на окръг Фоча (Измир) до 1885 г. От Фоча отива в Булдан (сега град в провинция Денизли във вътрешния Егейски регион на Турция) като първи секретар на Окръжния съд. От там е назначен за следовател на провинция Сивас на 7 юни 1890. На 27 ноември 1898 г. започва да работи като помощник-управител на документацията в Череманети (община Истанбул). Работи там до пенсионирането си през 1913 г. От този брак се раждат пет деца: Ахмед Митхат (1881-1960), Мустафа Исмет (1884-1973), Сениха – по мъж Окатан (1892-1964), Хасан Риза (1894-1972), Хайри (1906-1937). Всички те, без Исмет получават през 1935 г. фамилията Темели вкл. и майката, която става Джеврие Темели (Cevriye Temelli). Джеврие ханъм винаги е стояла в сянка, но е била властна жена, която продължава да доминира над децата си през целия си живот. Правнучката ѝ Айше Билгехан (р. 1957 г.) пише книга „Мевхибе“, посветена на независимпстта на Турция и на баба и Мевхибе ханъм, съпруга на Исмет Иньоню. От тази книга става особено известно неразбирателството на Джеврие Темелли със съпругата на Исмет Иньоню – Мевхибе Иньоню (1894-1992). Айше Билгехан определя прабаба си Джеврие като „умна и авторитарна османска жена, която управляваше всички”. Всъщност Мевхибе Иньоню не могла да се примири с налаганото господство от свекърва си Джеврие. Джеврие Темелли обаче няма спирка. През 1949 г. тя поискала парче от свещения камък Кааба в Мека, за да пази семейството ѝ, и за успех на предстоящите избори. Станал скандал и се наложило Хасан Динчер (1910-2001), тогава зам.-председател на Меджлиса (Велико национално събрание на Турция) през 1950 г. да опровергае новината. Журналистът Хикмет Феридун Ес обаче твърдо застанал зад нея, която за него била истина.

А сега за човека Исмет Иньоню. Той е бил невисок, много мълчалив човек с отлични познания и богат военен и дипломатически опит. Знаел е четири чужди езика. Притежавал необикновено специфично мислене с високо равнище на аналитичност на интелекта. Поради тази причина винаги е обръщал голямо внимание на детайлите, което е затруднявало болезнено вземането на решения. Мустафа Исмет е роден в Измир. Отворил очите си за живот в скромна, семпла, дървена къща под наем в Измир на улица, известна като „İngiliz Yokuşu“ (Британски склон) по това време и по-късно като улица 842. Съпругата му Мевхибе е била светска дама с модерен манталитет и съвременно облекло.

Имал ли е Исмет Иньоню срещи с жители на Разград? Да, по време на второто си посещение в Царство България.

Той посещава нашата страна три пъти. Първият път е на връщане от СССР където бил за времето 25 април-10 май 1932. Пътят му бил през София. Софиянци научили и вдигнали бурни протести като заградили посолството на Република Турция. Иньоню се видял в чудо и не можел да се върне в Истанбул. Кемал Ататюрк решил въпроса с усмивка и с едно вдигане на телефона до Цар Борис III. Бил оборудван специален брониран влак и министър председателят отпътувал за Варна. Там бил посрещнат на най-модерния турски броненосец „Явуз“. Корабът пристигнал предварително и дал, както му е редът, 101 топовни салюта. Те били много силни и изплашили варненци, които се изпокрили и помислили, че става война с Турция. Освен това много прозорци били изпотрошени, но командирът на кораба платил всички щети.

Второто посещение на Исмет Иньоню (вече официално) в София е между 20 и 25 септември 1933 г. Станали редица срещи с официални лица, между които и Цар Борис III. Тогава министър-председател е бил Никола Мушанов. Резултатът е, че двете страни учтиво си обещали взаимен неутралитет. Ще останат обаче исторически тогавашните думи на Исмет Иньоню, че „турците никога не са имали манталитет срещу българите през нито един период от войната след 1878 г., нито са искали да им отмъстят“. На последния ден от посещението Иньоню се среща с делегация от Разград, която била съставена от местни жители турци и българи. Повод за срещата е брожението, което настъпва в града с отчуждаването през април 1933 г. на османо-турските гробища в район над старата болница-джамия „Касъм паша“ на ул. „Марин Дринов“. По време на отчуждаването има провокации от Съюз „Българска родна защита“. Този съюз е ранна профашистка организация в България с принос в популяризирането на италиански фашизъм и националсоциализма. Създадена е в края на 1923 г. и е забранена след преврата от 19 май, 1934 г. Причината за посещението на делегацията е да даде уверение, че „инцидентът в Разград“ от април 1933 г. не е нападение срещу турци/мюсюлмани и в него не участват граждани, жители на града. Кмет на Разград по това време е Къньо Симеонов. Българският министър-председател предприема мерки за арестуване и наказание на агресивните членове на „Родна защита“. Турската страна в лицето на Исмет Иньоню и българската страна, благодарение на предпазливото и дипломатично отношение не желаят инцидента в Разград да навреди на отношенията им, а случаят е затворен, без да стане твърде голям. И след второто си посещение в България Иньоню се връща с кораба „Явуз“.

Третото посещение на Исмет Иньоню в България е през пролетта на 1937 г. Той се отбива за малко в София на път за сключване на Средиземноморския пакт и се среща на жп гарата с министър-председателя Георги Кьосеиванов.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ