
Десет коли една след друга напукаха гумите си в коварна дупка на така наречения европейски път Русе-Варна в участъка след село Осенец. Инцидентите станали по време на дъжда в неделя между 17.30 и 20.00 часа, разказа пред „Екип 7“ един от потърпевшите шофьори.
Емил Енчев се прибирал към Разград с „Ауди A4” и макар че по работа ежедневно по няколко пъти преминавал оттам и познавал капаните, този път попаднал в един от тях.
По негови думи дупката, в която спукал и двете си гуми от шофьорската страна, била изрязана от работници на „Строймонтаж“ заедно с още няколко други по пътя, докато вървели кърпежи. За тази обаче асфалтът не стигнал, но и никой не се върнал да я довърши. Така вече повече от месец стотици автомобили и ТИР-ове на ден, пътуващи в посока Варна, се налагало да я заобикалят. А това, оказва се, не е никак лесно, защото тя е с площ от около 2 квадрата и е дълбока поне 10 сантиметра. Това че е изрязана и ръбовете й са остри я прави още по-опасна отпреди.
В неделя дъждът я залял и в тъмното, заслепявани и от отсрещните фарове, водачите се оказали в пълна невъзможност да реагират. Емил Енчев разказа, че за кратко банкетът срещу стопанския двор на Осенец заприличал на лагер-сбор.
Една след друга се наредиха разградски, шуменски, русенски коли, едно момче имаше от Смядово, връщаше се от Холандия. От десет автомобила осем бяхме спукали по две гуми, другите по една, разказа Енчев. Потърпевша водачка, според него от Осенец, се обадила за помощ на съпруга си. Той пък дошъл с няколко момчета от селото, които донесли стари, но здрави гуми и започнали да помагат на шофьорите за подмяната.
Самият Енчев имал резервна гума, но разбира се, една. Наложило се да звъни на свой роднина, който му докарал втора, и спасил положението.
Мъжът е убеден, че не се е стигнало до по-сериозни щети и инциденти, само защото всички карали бавно в участъка. Веднага след случилото се той се обадил на телефон 112, оттам обаче му казали, че не могат да пратят екип за такъв сигнал.
В понеделник рано сутринта Енчев отишъл при директора на Областното пътно управление инж. Людмил Янев, за да поиска обяснение защо от толкова време няма кой да запълни подготвена за кърпеж дупка на главен път. Той му отвърнал само, че знае за нея и до обяд „ще стане“. А потърпевшият разградчанин му заявил, че отива да чака работниците на място и се заканил докато не започне ремонтът, да остави спуканите си гуми в трапа. От Пътното дойде право в редакцията, за да ни покани да отидем с него на мястото на инцидента.
Любопитното е, че при пристигането ни в Осенец бус на „Строймонтаж“ вече беше паркирал в локалното платно. Работниците обясниха, че чакат да спре дъждът, за да напълнят дупката със студена спойка.
Така, с близо месец закъснение и по-малко от 24 часа след като 18 зимни гуми „цъфнаха“ на главния Е-70, кърпежът беше финализиран. Емил Енчев обаче настоя да се даде гласност, и с право.
В чий телевизор е грешката – в Пътното ли, във фирмата изпълнител ли, в липсата на контрол ли, ние не знаем. Питаме обаче защо изобщо трябва да се стига до такива ситуации и кой щеше да е виновен, ако заради една елементарна, но недовършена работа, в неделя вечер бе станала катастрофа.
Ако вкъщи правите ремонт и не Ви стигне една плочка, ще оставите ли така нещата? Не. При все, че няма опасност за никого. Ще си купите плочка и ще я залепите още същия ден, само за да Ви е приятно и да знаете, че сте си свършили работата, нали така? Именно в това е разковничето! Докато българинът не започне да мисли и да се грижи за общото като за свое, няма да ги стигнем ни американците, ни германците, ни дори румънците.
Мила КЮЛЮМОВА
Това е типичен пример за проява на немарливост, непукизъм и повърхностно изпълнение на служебните задължения от някои фирми-изпълнители. В развитите държави много рядко някоя фирма и работници ще си позволят такова нехайство понеже там контролът и санкциите са строги и навременни! А тези така наречени “пропуски” в работата при някои случаи водят до много тежки и необратими последствия за потърпевшите от тях.
Здравейте и от нас , ние сме едни от потърпевшите със две спукани гуми . Питаме се сега , кой ли ще ни плати щетите . Както е описано в статията , благодарение на това , че шофирахме бавно останахме невредими и благодарение на това , че в насрещното нямаше кола , защото изведнъж заподскачахме наляво и на дясно . Питам се кой поема отговорност ?
На мястото имаше две съвсем млади момченца , които помагаха на всички потърпевши с гуми , с инструменти и дори самите те сменяха гумите . Децата бяха вир вода , но не оставиха никого на пътя . И на нас ни помогнаха и благодарение на тях се прибрахме . Тези деца трябва да бъдат наградени и виновниците за зарязаната яма на европейския път да им платят по една заплата .
До кога ли ще я караме така , всичко потъва в мрак и отново ще се повтаря и отново никой няма да поема отговорност . Каква европейска държава сме ние , та ние сме от третия свят .
Преди седмица и аз се натресох в тази дупка, хвърлих една гума и изкривих джанта…
На 11.01 подадох сигнал в АПИ…. Виждам бързата им реакция