За забележителния разградски възрожденец Никола Икономов е писано много – за житейския му път, за делата и заслугите му, за брака му със Станка Николица Спасо-Еленина, за децата им. Иска ми се да припомним на нашите читатели някои по-малко известни факти за генетическите връзки и произхода на Никола Икономов. Тези факти идват да ни покажат, че нищо случайно няма на този свят и че от нищо нещо не става. Става дума за големия род на Никола Икономов (Жеравненеца), в който могат да се открият големи личности със забележителни следи в българската история.
Нека да започнем по реда на родословното дърво.
Дядото на Никола Икономов е бил известен с името Preotul (на румънски свещеник) Герасим. Роден е в с. Жеравна. Баща е на Мария поп Герасимова (по мъж Мамарчева), както и на Тодор поп Герасимов (наричан поп Тодор Стария), Пенко поп Герасимов и още един син, за който не е известно нищо. Всички са родени в Жеравна.
Мария поп Герасимова (1760-неизв) се омъжила за Стойко Радев Мамареца (ок. 1750-1809). Роден е в с. Еркеч, дн. Козичино, Бургаско, но се преселил в Котел. Той бил скотовъдец, участник в Котленското въстание от 1809 г. Умира в с. Зелена морава (днес в Търговищка област). От този брак се родили 9 деца. От мъжките чада най-известен е капитан Георги Буюкли Мамарчев (1786-1846). На всички е известно, че той е български борец против османското владичество и капитан от руската армия. След участие в Руско-турските войни от 1806-1812 и 1828-1829 г. се заселва в Силистра. Буйния му и смел нрав го прави участник във Велчовата завера (1835 г.). След неуспеха ѝ е заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир (на 14 км от В. Търново). Благодарение на руското си поданство избягва смъртно наказание, което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера. Наказан е със заточение в град Кония. По-късно е преместен на остров Самос, който по онова време е владение на котленския фанариот Стефан Богориди и се управлява от Гаврил Кръстевич, също котленец. Георги Мамарчев умира на остров Самос от естествена смърт на 16 юли 1846 г. Той е първи братовчед на Никола Икономов.
Една от дъщерите на Мария Мамарчева и Стойко Мамарчев се казва Руса Мамарчева (1770-1854) – първа братовчедка на Никола Икономов. Тя се омъжила за Стойко Папазоглу (Попович) – чорбаджия, терзия и търговец. От този брак се раждат пет деца. Едно от тях е Георги Стойков Раковски (1821-1867). Неговото рождено име е Съби (Сава) Стойков Попович – революционер, хайдутин, политик, дипломат, писател и поет, публицист, историограф, етнолог, фолклорист, езиковед, културолог. Георги Стойков Раковски е син на първа братовчедка на Никола Икономов.
Баща на Никола Икономов е поп (иконом) Тодор поп Герсаимов (1760-1835). Бил е свещеник и учител в Жеравна. Обесен е в Капиновския манастир, Търновско, като участник във Велчовата завера. Тодор поп Герасимов имал две съпруги. Оженил се втори път след като първата му жена умряла. От първата си съпруга има един син – Райко Герасимов (поп Ранко) (поп Рафаил), който бил свещеник и учител. От втората съпруга са децата: поп Петър Теодоров (свещеник и учител); Никола Икономов (Жеравненеца); Гера поп Герасимова; Стефан поп Тодоров п. Герасимов. Всъщност реалното име на Никола Икономов е Никола поп/иконом Тодоров поп Герасимов. Поп Петър Теодоров (брат на Никола Икономов), умрял 1852 г., имал 6 деца – Тодор Поппетров Икономов; Васил Поппетров Икономов; Гавраил Петров Икономов; Димитър Икономов; Радка Петрова Икономова; Тодорка (Таша) Петрова Икономова. Васил умира като студент, за другите няма сведения за дейността им.
Най-известен в случая е Тодор Поппетров Икономов или Тодор Икономпетров Тодоров (1838-1892). Той е български писател, публицист, издател и политик. Един от най-видните възрожденски учители и участници в борбата за създаване на независима Българска екзархия. Става един от водачите на Консервативната партия след Освобождението на България. Получава първоначално образование в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848-1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), продължава образованието си в София при бележития възрожденски просветител Стоян Филаретов и в Сливен при Сава Доброплодни. През 1861 г. заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовната академия в Киев. След завръщането си в България е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). След Освобождението Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народнополезни неща. Той последователно е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново и един от водачите на Консервативната партия. Дълго време е депутат, окръжен управител (префект) в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880) и окръжен управител на Шумен (1881). За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на Класическата мъжка гимназия на ул. „Дунав“ и ул. „Московска“. По време на Режима на пълномощията Икономов го подкрепя и става председател на 2-ото Велико народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882). Във време на груби партизански страсти и материални интереси, със своя възрожденски идеализъм Икономов стига дотам, че в определени обществени среди „започват да го ненавиждат за консервативното му благоразумие, в други да се надсмиват на наивността му, в трети да го пренебрегват и той бавно и сигурно остава сам, беззащитен дотолкова, че Стамболов може без много шум да го интернира“. Виждайки това, Икономов започва сближаване с умереното крило на Либералната партия, с което участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в Букурещ, който има задачата чрез военен преврат да свали Регентството и да възстанови добрите отношения с Русия. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов за времето от 1887-1892 г. Оттегля се от политическия живот в Шумен през 1885 г., където се отдава на книжовна дейност. Притежава 200 овце и една воденица, която се вижда принуден да продаде. За година време отпечатва и препечатва свои учебници и прочитни книги, купува различни учебни пособия – и всичко това на кредит. Сам познал митарствата на книжарството, несигурността на това занятие във време, когато сладкият звън на метала заглушава високите стремления, Илия Блъсков оплаква приятеля си за неговите житейски неблагополучия (Блъсков, Ил. Горчиви въспоминания за последните дни от живота на Т. Икономов // Българска сбирка. 1894, № 8). Краят на книжарската му кариера идва неочаквано. Поради неуредени сметки книгите му са сложени под запор и изхвърлени на улицата (1890 г.), а той – подложен на унижения. Умира две години по-късно, на 28 октомври 1892 г., след неуспешен опит за самоубийство.
Големият книжовник, държавник и строител на нова България Тодор Поппетров Икономов е племенник на Никола Икономов, т.е. син на брат му Петър.
В годините след Освобождението родът се разклонява, част от него стават и други видни и заслужили българи, като зетьовете на Никола Икономов Петко Вълнаров и Кръстьо Мирски.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Много добра, обстойна и полезна статия за големия род на Никола Икономов и неговите забележителни роднини-достойни българи и герои! Разград е имал късмет, че този човек се заселва тук и прекарва голяма част от съзнателния си живот в града, като допринася много за развитието на просветата и културата в него.
Проф. д.п.н. Пламен Радев, явно не знае, че в Жеравна има два рода Икономови.