Рафет Улутюрк е председател на едно от най-дейните и влиятелни сдружения на българските изселници в Турция – „Бултюрк“. В него членуват най-много български турци, изселили се през 1989 година по време на така наречената „голяма екскурзия“. Тогава над 350 000 души се изселиха в Турция, недоволни от политиката на управляващата БКП за насилствената смяна на имената им.
Пред „Екип 7“ Рафет Улутюрк отговори на няколко въпроса по актуални теми.
Господин Улутюрк, как виждате отстрани съвременна България?
Благодаря, че се обърнахте към сдружение „Бултюрк“ и давате възможност да си кореспондираме с нашите симпатизанти и да се запознаем с тези, които не ни познават.
Преди да отговоря на въпроса Ви, само ще вметна, че ние, надигналите глава срещу комунистическия режим, прокудени след майските събития през 1989 година, които се настанихме в Република Турция и частично в Северен Кипър, по официални данни сме 360 000 души. Като цяло българските изселници в Турция от 1878 година насам наброяваме 1 000 000.
Сега да се върнем на въпроса. Аз мога да изразя мнение като председател на неправителствената организация „Бултюрк“- Истанбул, която е една от всички 200 организации на изселниците в Турция. България е родина, както за мен, така и за всички нас, които сме родени тук. Имаме си лични карти, ЕГН, следователно сме граждани на Република България с равни конституционни права с останалите български граждани. Не само сме родени в България, но ние тук се изучихме, служихме, работихме, създадохме семейства и прекарахме известна част от живота си. Близките ни живеят в България. И най-важното, дедите ни лежат тук, в гробищата на България. Така че корените ни останаха тук. В Турция имаме гробища само на едно поколение. Нашето минало е в България и тя заема известно място в нашето битие и съзнание. Затова и винаги когато се съберем, си говорим за родния край. В този смисъл, макар да сме далеч, ние продължаваме да живеем със спомените за България. Постоянно следим информационните събития в страната и ни прави впечатление, че някои неща се „променят“ целенасочено, без основание, което е дразнещо, защото е далеч от истината.
Примерно, наскоро гледах по телевизията как един младеж е застанал пред Дяволския мост по река Арда в Източните Родопи и обяснява че, мостът е построен от Уста Митьо. Нямам нищо против да е построен от „устата“ /б.ред.- майстора/, но аз съм от този край и знам, че мостът има реална история и е дело на турски майстори. В този смисъл по асоциация се сещам за Историческия музей в Кърджали. Ако един чужденец посети музея, по нищо няма да разбере, че в този край живеят турци или мюсюлмани. Разказаните истории и случки за моста и дявола нямат край, а и не само за тях. Хубавото е че, рано или късно, истината винаги надделява, защото в нея се крие добротата, честността, толерантността и човешката любов. Искам да кажа, че в България, продължават да изкривяват историческите истини и все още има среди, които извличат ползи от изопачаваните исторически истини.
Следите ли актуалните събития у нас, какво мислите например за протестите в България?
Според мен протестни действия, които нямат икономическа база и ресурс, не могат да променят политическите реалности и отношения. Протестите започнаха по две причини. Първо, срещу корупцията в страната и, второ, за реформи в правната система, с искане за установяване на върховенството на законите в България.
Няма народ в света, който да е въстанал, когато му се подобри, макар и поетапно, социалният статус и стандартът на живот. В конкретния случай протестът, като изявена форма за търсене на гражданските права, организиран активно от младите у нас, нямаше покритие с реалностите. В смисъл такъв – да ангажира и да обединява по-голяма маса недоволни от политическата действителност. На по-преден план стояха икономическите искания. Пандемията от COVID-19 принуди управниците през последните месеци да похарчат малко повече средства за социалните, образователните, здравните и други нужди на хората. След това, макар и привидно, тези икономически проблеми се потулиха и протестиращите тихомълком се прибраха от улицата. Разбира се, пандемията също оказа известно влияние за такова развитие на ситуацията. Но по принцип не можеш да се надяваш на успех за промяна в правната система, ако в тази борба не успееш да привлечеш най-онеправданата част от населението, а именно пострадалите от така наречения „възродителен процес“. Потърпевшите от него в никакъв случай не са получили правно възмездие от съдебната система в България. Няма нито един осъден за престъпленията, извършени през този период. Актуално би било да се засегне въпросът за конституционното право на гражданите в чужбина, които са лишени или срещат трудности при гласуването на избори. В този смисъл, ако беше получил достатъчно гласност този въпрос, протестиращите биха намерили по-добра и по-организирана подкрепа и от гражданите, живеещи в чужбина. Протестната вълна, която продължи почти четири месеца, не успя да обедини разединената по много причини, недоволна част от българското общество.
На политическата сцена в България има ли партия, с която бихте работили?
Този въпрос е труден. Може ли да ми посочите българска политическа партия с ясна национална доктрина, с дефиниран, ясно изразен национален интерес, с ясна собствена позиция по националния въпрос, по проблемите на малцинствата и етносите, за индустриализацията на страната? Има ли партия с мнение по технологичното обновление, което предстои и е неизбежно в развитието на селското стопанство, ясна програма по отношение на пустеещите земи, за засъхващите язовири, преодоляване на нарастващата неграмотност или задъхващото здравеопазване? България е най-бедната страна в Европейския съюз. Понякога ми се струва, че тя не върви, а просто пълзи в някаква посока, но само за да смени сянката си. Бяхме в руската сянка, сега сме видимо под сянката на ЕС, Германия, невидимо на Русия, обаче вече като че ли ни се иска да сме под американска сянка. Но тук искам да отворя една скоба и да кажа, че малко закъсняхме, защото в бъдеще Америка няма да е мечтаната Америка.
Ако трябва да обобщим, в България, освен на протестиращите, на никого не му се иска да се променят и подобрят условията. Защо? Защото всеки се бои от новите неясни условия, които досега все се оказаха ялови.
Отговорите на тези въпроси, които преди малко зададох, ще определят и нашето отношение към политическите партии в България.
Според Вас има ли демокрация в България и има ли шанс да спечелят демократите?
За да спечелят демократите, първо трябва да се установи демокрацията. Преди 30 години тя е засадена у нас в необработена, тоталитарна почва. И естествено се роди мъртва. Нямаше кадри, които да отглеждат тази недоносена демокрация. Всичко си беше една инсценировка на стария комунистически режим. Освен това, тя поначало няма единна матрица. Всяка страна малко или много си я е приобщила, в зависимост от гледната си точка. Всички изгубиха надеждата и у никой не остана надежда, че тя отново ще покълне, поради което българските граждани напуснаха страната. На хората, особено на младите, им беше по-лесно да научат правилата на утвърдената демокрация в чужбина и да се приобщят към чуждата, вместо да създадат и установят българската демокрация. А тези, които все още имаха надежди и се бореха за нея, бяха лишени от всичко от страна на властимащите, и те се измориха и отказаха. Защото в края на краищата, тази борба винаги имаше известен край, а именно победа за бившите управници в лицето на комунистите и членовете на бившата Държавна сигурност. От друга страна, нашата изборна система е много опростена, но ми направи впечатление, че на последните избори в България 650 000 бюлетини бяха невалидни. Това беше рекорд и срам за България, защото, поне за мен, това донякъде говори за висока на неграмотност. И в това виждам голяма потенциална опасност за бъдещото на България. Невероятно е, но е факт и ще го кажа. През 2014 г. глашатаят на второто поколение наши „демократи“ Лютфи Местан, подчинявайки се на партийния диктатор Ахмед Доган, безцеремонно изгони от парламентарната група на ДПС нашия избраник Гюнай Хюсмен /днес областен управител на Разград/ и благоевградския депутат Михаил Палев. Те бяха избрани по преференция, тоест по волята на избирателите, съобразно демократичния принцип. Но това деяние на управляващите в ДПС много демонстративно показа как се унищожава демократичността. Тогава много хора си глътнаха езика и не посмяха да реагират. ДПС, която като организация се славеше като символ на демократичните въжделения на най-изстрадалата част на българското общество, на българските турци, получи удар под кръста от демократична гледна точка. Впоследствие, това даде повод за опити да се създадат нови партии на недоволните. Именно тогава много хора в България разбраха, че турците у нас ги задължават да гласуват по други правила. Видя се, че за тях демокрацията и свободата не са двете страни на един медальон. Тяхната демокрацията е без свобода на идеите.
Преселилите се в Турция интересуват ли се от политиката в България и искат ли да гласуват на предстоящите избори през 2021?
Да, разбира се, проявяват голям интерес. Следят отблизо събитията. Новата ситуация при втората вълна на пандемията ни разтревожи много, притесняваме се за здравето на близките си и състоянието на здравните заведения по места. Искаме нещата в България да се оправят. Радваме се на всяка хубава новина от родния край от близки и познати. Що се отнася до осигуряване гласуването на българските граждани тук в Турция, имаме приблизително 650 000 гласоподаватели с легитимни български документи. При най-благоприятни условия в една урна гласуват около 1000 избиратели, значи на нас ни трябват 650 урни.
На последните избори, в които участвахме, се отвориха 39 урни, а колко ли ще ни предоставят на следващите избори? Една проста математика ни дава възможност да знаем колко са ни необходими. Колко обаче ще благоволят „демократично мислещите“ в българския парламент да отворят, това ще покаже времето. На нас ни остава да чакаме да узрее демокрацията в България на ниво, равно с европейските държави. В това отношение сме готови да започнем преговори с всяка българска политическа сила. Извоюването на изборно право за всеки е една от основните теми на нашата борба за равноправие. Не може държава, и то европейска, за едни да е майка, а за други мащеха, или както пише Елин Пелин в началото на миналия век: „Ти окраде хазната, ти изяде и толкова хиляди безусловни фондове, ти беше пачавра в ръцете на краля, на царя или на княза, ти опропасти със законите си, с данъците си, с партията си целия народ!“.
Е, оттогава до днес какво се е променило? За съжаление нищо… Ако се промени изборният закон и ни се предостави възможност да гласуваме по пощата, активността може да достигне до 75-80 процента. При тази развита технология могат да се приложат и по-модерни начини на гласуване. Младите искат да гласуват по Интернет. Може да се увеличат и изборните райони. На предстоящите избори през 2021 година може да се процедира така, че да се определят нови избирателни райони в Европа, Турция и отвъд Океана по определен критерии, примерно, за един район – минимум 100 000 избиратели.
Шенол АХМЕДОВ
