Коронавирусът, от който всички са потърпевши по един или друг начин, днес е тема номер едно, а една от най-засегнатите страни след Китай се оказа Италия. Понеже в близката страна пребивават и наши съграждани, проверихме от първо лице каква е ситуацията на Ботуша.
От 10 години сравнително малкият град Сеса Аурунка, провинция Казерта, е дом на разградчанката Мирена Николова. Градът на Тиренско море с големина приблизително колкото Разград е разположен в централната част на Италия – на 60 километра северно от Неапол.
Мирена е родена навръх националния ни празник в лудогорския град. Възпитанчка е на Езиковата гимназия, където учи в класа по флейта на Първолета Иванова, а музикалния инструмент изучава преди това още в Музикалната школа „Илия Бърнев“. Висшето си образование получава в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София със специалност „Флейта“ в класа на проф. Лидия Ошавкова. Участвала е в майсторските класове на проф. Ошавкова и проф. Андраш Андурян. Лауреат е на националния конкурс за млади инструменталисти „Светослав Обретенов“ в Провадия. Две години работи по образованието си в Старозагорската опера, от 1997 година е солист-флейтист и водач на групата дървени инструменти на Разградската филхармония. Междувременно поле за развитие намира и като журналист и в трите телевизии в Разград, които съществуват по онова време – „Глобо“, „Евроком“ и „Лудогорие“, за кратко е кореспондент и на „БТВ”.
Като музикант, на чието призвание отделя 15 години от живота си, е имала приятното задължение всяка година да пътува до Италия за концертни турнета. „Много ми харесва страната и все си пожелавах един ден да се върна за постоянно“, споделя Мирена.
Докато един ден без план и без дори да предполага – мечтата й става реалност. В топлата страна среща любовта, а с нея идва и трудното решение да напусне родния край. Сила да отлети задълго на юг й дава мисълта, че Италия се намира едва на два часа полет от вкъщи. Затова се омъжва в топлата страна и създава уютно семейно гнездо. В родния край се връща поне веднъж в годината, защото майка й живее в града, а синът й – в София. Днес музикантката вече не свири професионално на флейта. Към момента Мирена се занимава с директни продажби в сферата на козметиката. Работата й позволява да работи от вкъщи, което ограничава риска от заразяване и пренасяне на коронавируса. Личната среща с крайния клиент, на когото доставя продуктите, обаче притеснява жената, която прогнозира, че ефект върху бизнеса ще усети на по-късен етап неминуемо, изразяващ се в затишие на поръчките. Инструкциите, които е длъжна да изпълнява във връзка с работата си, са задължително носене на маски, ръкавици и спазването на минимум еднометрова дистанция. Маските, които използва цялото население – не само медиците, и личните предпазни облекла, обаче отдавна са дефицит. Дори закътаните, които Мирена е предвидила за извънредни случаи, са на привършване. А как ще процедира занапред? „Ще си правим сами вкъщи с подръчни материали“, обясни тя.
Съпругът й Дженаро Ди Сомма, бивш машинист на влак, от година по здравословни причини работи в администрацията на италианските железници. Работното му място е в сградата на Централна гара в Неапол, а от седмица също работи от вкъщи, за което Мирена шеговито посочи: „Не се оплакваме. Само дето трябват повече провизии – иначе сме загинали. Всеизвестно е, че италианците са ценители на храната“.
Италианската държава осъмна под пълна карантина миналия понеделник, превръщайки се в една от страните с най-рестриктивни мерки. Карантината ще продължи до трети април, а после зависи от конкретната ситуация към момента. Обявеното извънредно положение пък е с продължителност от половин година. За сравнение – приетото такова у нас в края на миналата седмица е за едномесечен период.
В Сеса Аурунка се оказва, че ситуацията е спокойна, все още заразени с вируса няма. Въпреки това преди седмица в местната болница случай на 46-годишен жител от съседен град с доказан коронавирус е завършил с летален изход. Засега в семейството на разградчанката единствено се усеща невъзможността за оползотворяване на благосклонното време за разходка, например. Мирена ще усети пряко влиянието от карантината обаче при пътуването си обратно за Разград. Ето какво сподели по въпроса: „Това най ми тежи наистина. Бях планирала пътуване до България през месец юни. Все още съм оптимист, но надеждата ми се изпарява с всеки нов ден“. Жената има преки наблюдения и относно преструктурирането на учебния план, защото 7-годишната й дъщеря е във втори клас. „Преподавателите им дават домашни всеки ден. При по-големите ученици организират дистанционна форма на обучение – целият клас е свързан със съответния преподавател в конферентна връзка, където се преподава материалът. След това учениците изпращат зададените домашни по интернет за проверка“, обясни Мирена, която оценява предприетите стъпки положително, защото в противен случай се рискува цялата учебна година. Засега тя не изпитва сериозни притеснения от възможния контакт с лекар само по телефона. И най-важното – „човек да е дисциплиниран и да има вяра“! Според нея поне с месец са закъснели взетите мерки за свеждането до минимум на икономическите загуби и на човешки животи. Ето каква е актуалната обстановка в страната: „Нямаме право да излизаме, освен в крайни случаи за снабдяване с провизии. Който излезе, е длъжен да носи със себе си автодекларация за какво е излязъл. Малко хора има по улиците, всички са с маски и ръкавици, особено в магазините. От сряда полиция има навсякъде. Контролират движението не само на автомобили, но и на пешеходци. Имат право и да арестуват, ако някой е извън правилата“. От сряда работят единствено магазините за продукти от първа необходимост – хранителни магазини, аптеки, дори зоомагазини и парфюмерии. Затворени са барове, ресторанти, фризьорски и козметични салони, фитнес зали и всички подобни обекти. Във фабриките – там, където производствата позволяват, цехове или целите предприятия също са затворени. Където е възможно, всички минават на smart working – работа от дома, разказа Мирена, а болниците работят под карантина – обслужват само тежките случаи от вируса. Културните и спортните прояви са преустановени. Публичният транспорт продължава да се движи за нуждите на работещите, но броят им драстично е намалял, защото повечето са останали по домовете си, спазвайки изискванията за максимално ограничаване на контактите с външния свят. За това, че животът на италианците е срочно парализиран, доказателство са и безлюдните улици. Сред другите държавни инструкции, подобно на тези в България, са дезинфекция с продукти на базата на спирт, засилена лична хигиена, в това число миене на ръцете поне по 20 пъти на ден със сапун и вода. Имайки предвид, че Италия е силно религиозна страна, църквите също са затворени, а месите се предават директно в социалните мрежи.
Парализирането на живота в страната със сигурност ще има икономически последици. „Още сме в началото, така или иначе си бяхме планирали месеца чисто финансово“, коментира разградчанката, според която ефект ще има едва следващия месец. Сред взетите решения в Италия са обявените облекчения относно данъците и вноските по банкови заеми. Отделно има и финансово подпомагане за семейства с двама работещите, принудени да наемат детегледачка. Презапасяването с продукти, което стана реалност у нас, в Италия се оказва, че в началото също се е проявило като резултат от паниката. Сега обаче ситуацията, обясни Мирена, вече се успокоява, „но в сряда така или иначе не можах да намеря брашно например.
В заключение може да се направи следната констатация: „Има страх, има и паника. Но хората са решени да противодействат на вируса, всеки както може. Никой не протестира срещу мерките, напротив всички са съгласни, че те закъсняха“.
Десислава СТЕФАНОВА
